– Но Джоун би била съкрушена…
– Ще ти кажа от какво би била съкрушена – отсече Страйк. – Тед да си счупи врата, като слиза по онези стълби, или да се залута някъде, защото няма кой да го наглежда. Ако продадем къщата в Корнуол, ще можем да го настаним на добро място, където и двамата ще го посещаваме.
– Но корените му… той си знае само своя Корнуол…
– Не е единственото място, което е виждал – възрази Страйк. – Бил е Червена барета в продължение на седем години и е пътувал къде ли не. Искам да знам, че е хранен добре и че някой следи здравето му. Ако се премести тук, ще можем да го виждаме редовно и да го извеждаме. Ще е кошмар да е на разстояние пет часа и половина всеки път, когато нещо не е наред. И преди да си казала, че приятелите ще му липсват, напомням ти, че половината не са живи, Луси.
– Знам, просто…
– Това е отговорът. И ти също го знаеш.
Усети, че някъде зад притесненията на Луси се задава облекчение, задето той е взел нещата в свои ръце и решението няма да е изцяло нейно. След още малко успокояване и окуражаване тя се сбогува с него, като все още подсмърчаше, но вече звучеше по-спокойна. На Страйк му бяха нужни няколко минути да изтика собствените си семейни проблеми в дъното на съзнанието си, за да се фокусира върху тези на фамилията Еденсор.
„Рулс“, който Страйк не бе посещавал досега, се намираше на Мейдън Лейн и имаше внушителна старовремска фасада. Когато каза на метрдотела с кого има среща, Страйк бе преведен през ресторанта, по чиито стени изобилстваха еленови рога, викториански гравюри и антични часовници, до тапицирано с червен плюш сепаре, където седеше сър Колин с неговото неизменно благо изражение.
– Много мило, че приехте срещата веднага – каза сър Колин, докато се ръкуваха. Взираше се тревожно в лицето на Страйк, сякаш да разчете какво ще чуе.
– Благодарен съм ви за обяда – отвърна детективът и се настани в сепарето. – Добре ли прекарахте ваканцията?
– О, да, чудесно бе да се порадвам на внуците си – каза сър Колин. – Все си мислех колко много Сали би… но както и да е…
Пристигна келнер да им предложи менюта и питиета. И двамата мъже отказаха питие.
– Значи съдружничката ви излезе от Чапман Фарм? – попита сър Колин.
– Да, излезе – отговори Страйк – и донесе много полезна информация. Най-напред – подхвана, като не виждаше начин да смекчи най-тежкия удар и реши с него да започне, – Уил не е имал представа, че жена ви е починала.
Сър Колин затули уста с длан.
– Съжалявам – каза Страйк. – Знам, че е трудно да чуете това.
– Но ние му писахме – с треперещ глас изрече сър Колин, след като свали ръката си. – Писахме много пъти.
– Робин е установила, че членовете на Църквата са притискани да подпишат декларация, че не желаят да получават писма отвън. Очевидно се прилага към хора, прогресирали на няколко нива към наричаното от тях „чист дух“, с други думи, това са индивиди, които те вярват, че здраво са докопали, и искат да циментират изолацията им. От мига на подписването на декларацията Църквата задържа цялата кореспонденция. Предполага се, че може да бъде видяна при поискване, но както разбрах от Робин, такова искане веднага би довело до понижаването на въпросния член до черноработник и евентуално до наказването му.
Страйк замълча, когато четирима доста закръглени мъже в скъпи костюми минаха покрай сепарето и продължиха нататък.
– Някой в Църквата, вероятно Мадзу Уейс, за която Робин каза, че отговаря за кореспонденцията, е информирал Уил, че сте писали да му съобщите, че майка му е болна. Според Робин това е направено с цел да се защитят в случай на предявен съдебен иск от ваша страна. Тя вярва, че Мадзу е насърчила Уил да го възприеме като един вид опит да го манипулирате и го е попитала иска ли да научава още новини. Ако би казал „да“, Робин е убедена, че е щял да бъде наказан и вероятно сурово. Във всеки случай знаем, че не му е предадена повече информация за съпругата ви. Когато Робин казала на Уил, че майка му е починала, той бил силно разстроен и отишъл при църковното началство, за да поиска да ви пише. Предполагам, че не сте получили такова писмо.
– Не, нищичко не съм получавал – продума със слаб глас сър Колин.
– Това е бил последният контакт на Робин с Уил преди бягството ѝ, но…
– Как така „бягството ѝ“?
– Озовала се е в опасна ситуация и беше принудена да избяга през нощта.
Дойде келнер да приеме поръчката им за храна. Страйк го изчака да се отдалечи достатъчно, преди да продължи:
– Малко по-добрите новини са, че Уил определено има съмнения относно Църквата. Робин е станала свидетел как той е спорил с принципал относно доктрината и Джонатан Уейс лично е информирал Робин, че Уил постоянно засича на шеста стъпка към чистия дух, което означава просто приемане на църковното учение без грижа за разбирането му.