-Прощавай – каза на майка си, натоварена с тежки торби от „Уейтроуз“, – трябва да отговоря, може да е Страйк.
– Предполага се, че си в отпуск – беше коментарът на Линда, който Робин игнорира.
И то се знае, номерът, изписан на екрана, бе този на съдружника ѝ, тъй че тя прие обаждането.
– Здравей – каза, а Линда изрече преднамерено високо:
– Не се бави, купили сме кексчета. Трябва да хапнеш и да отмориш.
– Лош момент ли случих? – попита Страйк.
– Не – отвърна Робин. – Но би ли ми дал две минути? Аз ще ти звънна.
Тя затвори и отиде на прага на малката кухня, където родителите ѝ прибираха покупките.
– Аз ще скокна за малко навън на чист въздух – осведоми ги.
– Какво е това, дето не бива да го чуваме? – поинтересува се Линда.
– Нищо. Той просто ще ми съобщи сведения, за които аз помолих – отвърна Робин, като с мъка поддържаше тона си лековат. – Връщам се след десет минути.
Тя излезе забързано от апартамента с ключовете си в ръка. След като стигна до Блакхорс Роуд, където не беше точно на чист въздух, а сред отработени газове, тя върна обаждането на Страйк.
– Всичко наред ли е?
– Да, добре съм – трескаво отвърна Робин. – Просто мама ме нервира.
– Аха – промърмори Страйк.
– Сто пъти ѝ обясних, че по свой избор съм отишла в Чапман Фарм и мое бе решението да остана толкова дълго, но…
Робин премълча края на изречението, ала Страйк отлично знаеше какво се бе канила да каже.
– Тя вини мен, нали?
– Ами… – измънка Робин, която не бе искала да го каже, но пък имаше желание да се разтовари. – Да, нищо че ѝ разправих колко много съм спорила с теб, та да ме пуснеш на тази задача, и как ти настояваше да изляза по-рано. Наложи се дори да ѝ кажа, че трябва да е благодарна, задето си бил там да ме чакаш, когато побягнах, но тя… Господи, направо е вбесяваща.
– Не можеш да ѝ се сърдиш – изтъкна разумно Страйк, като си спомни колко втрещен бе самият той от вида на Робин, като я зърна за пръв път. – Родители са ти, естествено е да се тревожат. Колко им каза?
– Точно в това е иронията. Не съм им разкрила и една десета! Наложи се да призная, че не съм се хранила достатъчно, защото това си е очевидно, а и те са наясно, че не спя добре. – Робин не се канеше да признае как се бе събудила предишната нощ от собствените си викове насън. – Но предвид какво бих могла да разправя… Мисля, че и Райън ги навива допълнително, като им говори колко е бил притеснен през целия ми престой там. Опитва се да хване по-ранен полет от Испания, но честно казано, най-малко от всичко искам да се съберат с майка ми… О, сложили са голям плакат на Джонатан Уейс върху сграда насреща.
– С рекламата за Суперслужба в „Олимпия“? Да, има го навсякъде.
– Имам усещането, че не мога да се махна от… Прощавай, дърдоря си ей така – въздъхна Робин и се облегна на удобна стена с лице към минаващия трафик. Поне оттук не виждаше лицето на Уейс. – Разправи ми за Колин Еденсор. Как прие новините?
– Горе-долу според очакванията – отвърна Страйк. – Много те похвали, оцени сведенията, до които си се добрала. Одобри отпускане на допълнителни средства за откриването на Лин и измъкването на Емили, но не бе особено ентусиазиран от идеята да развенчаем мита около Дайю. Не мога да кажа, че съм изненадан. Отлично разбирам, че това е изстрел в тъмното.
– От полицията още не са се свързали с мен относно Джейкъб.
– Сдобиването със съдебни заповеди отнема време – изтъкна Страйк. – Макар да очаквах вече да са се обадили, предвид че става въпрос за умиращо дете.
– Именно. Чуй, Страйк, наистина мисля, че бих могла…
– Тази седмица си в почивка – отсече Страйк. – Имаш нужда да си отспиш, да се храниш добре. Лекар вероятно би ти предписал по-дълъг отдих.
– Слушай, не помня дали ти казах как според Дзян в Чапман Фарм се е появил някой, който е бил там много отдавна.
– Каза ми го, да – потвърди Страйк, на когото му се стори лош знак, че Робин скача така от тема на тема.
– Ами блъсках си главата кой ли може да е и мисля, че…
– Робин…
– …трябва да е или Марион Хъксли, или Уолтър Фърнсби. Единствени те от новодошлите са достатъчно възрастни, та да са били там преди години. Така че се опитвам да проследя…
– Това може да почака – повиши глас Страйк през думите ѝ. – Всичко това може да почака.
– За бога, взе да говориш като майка ми! Тя постоянно ме прекъсва, докато се опитвам да издирвам разни неща. Все едно съм някоя старица, дето се съвзема от тежка болест.