– Въобще не те мисля за болна старица – търпеливо изрече Страйк. – Просто смятам, че ти е нужна почивка. Ако Уолтър или Марион са били там преди, можем да го издирим, когато си…
– Не казвай „по-добре“, не съм болна. Страйк, искам да разбия тази проклета Църква. Искам да се сдобия с нещо срещу тях, искам…
– Знам какво искаш. И аз искам същото, но нямам желание съдружничката ми да изпадне в криза.
– Не съм…
– Почивай си, храни се добре и се успокой. Слушай – добави, преди тя да е успяла да отговори, – в понеделник ще пътувам до Торнбъри и ще се опитам да говоря с Чери Гитинс… или Кари Къртис Удс, както е известна сега. Ще се е върнала от почивката, мъжът ѝ ще е на работа и мисля, че тя ще е у дома с децата си, защото няма индикация на Фейсбук страницата ѝ, че ходи на работа. Искаш ли да ме придружиш за интервюто?
– О, господи, да! – ентусиазира се Робин. – Това ще ми даде извинение да се отърва от мама и татко, като им кажа, че се връщам на работа. Още малко от това тук и ще откача. Ти какво ще правиш до края на деня?
– Тази вечер съм с двамата Франк – отговори Страйк. – Подготвили са всичко за големия си удар, а още не са пристъпили към него. Ще ми се да побързат.
– Искаш те да се опитат да похитят Таша Мейо?
– Искрено казано, да. Тогава ще можем да накараме да ги арестуват. Казах ли ти, че единият е осъждан за незаконно следене, а другият за разголване? И че сега използват различна фамилия от онова време? Това е добро припомняне за всички ни, че откачалките не са задължително безобидни.
– Постоянно си мисля за това, откакто излязох от Чапман Фарм – каза Робин. – Как Църквата се е разраснала толкова и как през всички тези години всичко им се е разминавало. Хората са ги оставили да карат както си знаят… Вярно, странни, но безобидни…
– Ако познаваше майка ми – каза Страйк, който сега изчакваше да пресече Чаринг Крос Роуд, – би видяла най-чистия пример на подобна настройка, който съм срещал някога. За нея бе въпрос на гордост да харесва всеки, дето е малко нещо сбъркан. И колкото е по-сбъркан, по-добре, та така се и озовах с Пищяла като мой доведен брат… Като стана дума за него, снощи ми позвъни да съобщи, че Джордан Рийни вече са го върнали в затвора и е под наблюдение да не извърши самоубийство.
– Възнамеряваш ли пак да говориш с него?
– Не вярвам, че има смисъл. Ще мълчи, та ако ще приятелите на Пищяла да го направят на пихтия от бой. Това е един много уплашен човек.
– Уплашен от Удавената пророчица? – попита Робин. Страйк вече ѝ бе разправил за срещата си с Рийни, докато пътуваха към Лондон от „Фелбриг Лодж“.
– Не е имало Удавена пророчица, когато Рийни е бил в Църквата. Дайю е била жива през повечето от престоя му там. Не, колкото повече си мисля за това, толкова повече подозирам, че той се плаши от арест на портата.
– Не те разбирам.
– Вероятно е направил нещо, заради което се бои, че при освобождаването си от затвора отново ще бъде прибран.
– Но той няма как да има нещо общо с удавянето на Дайю. Ти каза, че се успал.
– Знам, но може да е направил каква ли не гадост, дето няма нищо общо с Дайю. Може да се притеснява заради онова, което е вършил, когато е щракнат на полароидните снимки.
– Мислиш, че той е бил един от тях ли?
– Не знам. Може да е онзи с татуирания череп. Сега има дявол над лакътя, който може да прикрива предишна татуировка. Татуирания череп содомизира мъж, за когото знаем, че е бил с нисък коефициент на интелигентност и евентуално с мозъчно увреждане. Така че Рийни може да се опасява, че ще лежи за изнасилване.
– О, господи – промълви Робин. – Колко е ужасно всичко това.
– Разбира се, ако е бил той, Рийни би могъл да се оправдава пред съда, че е бил принуден да го направи – каза Страйк. – Ако в Църквата наистина имат оръжие, някой би могъл да се е тренирал на тези хлапета със свинските маски и да ги е заставял да го вършат. Но мога да си представя защо Рийни не желае този епизод да придобие публичност. Изнасилвачите и педофилите са на дъното на престъпния свят дори сред закоравелите престъпници. Във всеки случай – каза Страйк, спомнил си малко късно, че от него не се очаква да насърчава съдружничката си да се фокусира върху насилие и принуда, а да я окуражава да мисли за приятни неща, – иди си хапни сладкиши, гледай филм с майка си. Това ще я зарадва.
– Сигурно ми е скрила някъде лаптопа, докато говоря с теб. Ще ти съобщя, ако от полицията ми се обадят за Джейкъб.
– Да, направи го. Но междувременно…
– Сладкиши и романтични комедии – въздъхна Робин. – Добре де.