– Паркирали са на две пресечки от фитнес залата в задънената улица отляво, като вървиш на връщане към къщата ѝ. С Мейо ли си сега?
– Да – отговори Мидж.
– Дай да говоря с нея.
Той я чу да казва нещо на актрисата, после прозвуча притесненият глас на Таша.
– Ало?
– Нали знаеш какво става?
– Да.
– Имаш избор. Мога да те взема от фитнес залата и да те откарам директно у дома, но ако го направим, те ще се пробват в друг ден, или…
– Искам да свърши тази вечер – отговори Таша, но той долови напрежението в гласа ѝ.
– Кълна ти се, няма да бъдеш в опасност. Те са идиоти, а ние ще сме готови за тях.
– Какво трябва да направя?
– Когато дам знак, излизаш сама от фитнес залата. Искам да ги заснема как се опитват да те натикат в онзи ван. Няма да допуснем да се случи, но не мога да гарантирам, че няма да преживееш няколко неприятни секунди и може би някоя и друга синина.
– Аз съм актриса – засмя се Таша с изтънял глас. – Ще се престоря, че някой всеки момент ще извика „Стоп камера“.
– Аз ще съм този – каза Страйк. – Добре, дай ми пак Мидж.
Когато Таша го направи, Страйк каза:
– Искам сега да излезеш сама от залата, да влезеш в задънената улица и да заемеш добра наблюдателна позиция зад вана им, но някъде, където те да не могат да те виждат, докато не стане напечено. Искам това заснето, в случай че не бъде уловено от охранителните камери.
– Не може ли Баркли да направи това, а аз да…?
– Какво казах току-що?
– Ясно – отвърна намусено Мидж и затвори.
Страйк зави по улицата, на която беше фитнес залата на Таша, паркира и се обади на Баркли.
– Тръгни така, че да вървиш срещу Таша, когато те ѝ се нахвърлят. Аз ще съм зад нея. Ще ти съобщя, когато тя поеме нататък.
– Добре – отвърна Баркли.
Страйк гледаше как Мидж излиза от фитнес залата в падащия сумрак. Едва различаваше Баркли от другата страна на улицата. Изчака, докато двамата се изгубиха от поглед, после излезе от беемвето и позвъни на Таша.
– Тръгни към изхода, но не се показвай, докато не ти кажа. Ще съм точно зад теб, а Баркли ще е отпред. Престори се, че пишеш съобщение. Мидж вече е зад вана им. Избрали са място, където не би трябвало да видят никого от нас да се приближава.
– Добре – отвърна притеснено Таша.
– Е, това е – каза Страйк, вече на петнайсет метра от входа на фитнес залата. – Тръгвай.
Таша се показа от залата със сак през рамо и глава, сведена към телефона. Страйк я последва, като поддържаше късо разстояние между себе си и актрисата. Телефонът му иззвъня отново: той го извади, отказа обаждането и го тикна отново в джоба си.
Таша приближаваше към улицата без изход. Когато мина под улична лампа, Страйк чу вратите на вана да се отварят.
Мъжете с маски хукнаха и онзи отпред държеше голям чук в ръката си в ръкавица. Страйк затича и чу Баркли да виква: „Ей!“, а Таша да изпищява.
Викът на Баркли накара онзи с чука да се спре – ръцете на Страйк отзад вече бяха на раменете на Таша и той я бутна настрани, при което нелепото оръжие не я уцели с цял метър; Страйк също го избегна, лявата му ръка, свита в юмрук, удари брадичката на мъжа под вълнената тъкан толкова силно, че жертвата му нададе писклив крясък и падна заднешком на тротоара, където за момент остана неподвижен с разперени като на Христос ръце.
– Стой си така – изръмжа му Страйк и го фрасна пак, когато оня понечи да се изправи.
Човекът на Баркли бе стиснал шотландеца през кръста в безплоден опит да избегне ударите му, но докато Страйк наблюдаваше, краката на Франк Две поддадоха.
– Претърси вана – подвикна Страйк на Мидж, която дотича от скришното си място, като още държеше телефона високо вдигнат и записваше. – Виж дали няма белезници… Стой си долу! – добави и пак удари първия брат в главата.
– Ти също! – кресна Баркли на неговия Франк, защото той посегна да го удари в топките и като отплата получи ритник в диафрагмата.
– О, боже мой – промърмори Таша, която бе вдигнала чука. Премести поглед от стенещата жертва на Баркли, заела позиция на зародиш, към неподвижната на Страйк. – Ти да не го… В безсъзнание ли е?
– Не – отвърна Страйк, защото току-що бе видял мъжа с маската да променя леко позата си. – Преструва се, глупакът. Това се нарича правомерно употребена сила, гадняр – добави към проснатата фигура, а Мидж дотича с няколко чифта белезници от черна пластмаса.
– Може и да не се наложи сами да повикаме полиция – подхвърли Баркли, като погледна към човек, разхождащ кокер шпаньол, застанал като закован и наблюдаващ сцената.