– Още по-добре – отвърна Страйк, който събра китките на своя борещ се Франк, вече спрял да се прави на изгубил съзнание. Като свърши това, смъкна маската му и разкри познатото високо чело и оредяла коса. – Е, не мина както очаквахте, а? – каза му.
Мъжът проговори с неочаквано силен глас:
– Искам да се видя със социалния си работник!
С тези си думи изненада Страйк и го накара да прихне в смях.
– Ето те и теб, тъпчо – каза Баркли на своя човек, след като му беше поставил белезници и му свали маската, в който момент по-младият брат се разплака.
– Нищо не съм направил. Не разбирам.
– Я се гръмни бе – каза му Баркли, после се обърна към Страйк. – Браво, добра работа с краката. Особено за човек, дето е само с един.
– Благодаря – каза Страйк. – Хайде да… – Мобилният му телефон отново зазвъня. – Да му се не види, някой не спира да ми звъни… Какво?! – отговори ядосано на обаждането от непознатия номер.
Баркли, Мидж и Таша видяха как лицето на Страйк се изопна.
– Къде? – попита. – Добре… Тръгвам веднага.
– Какво се е случило? – попита Мидж, когато Страйк затвори.
– Беше бащата на Робин. Отведена е за разпит.
– Какво?!
– Ще се справите ли без мен с тези двамата до идването на полицията?
– Да, разбира се, нали имаме чук – отвърна Мидж и го взе от ръцете на Таша.
– Да бе – промърмори Страйк. – Ще ви известя веднага щом разбера какво става.
Обърна се и пое по улицата бързо, колкото му позволяваше пулсиращото дясно коляно.
94
Действат скрити сили, събиращи заедно онези,
на които е писано да са заедно.
Трябва да се поддадем на това привличане;
тогава няма да правим грешки.
„Идзин“, или „Книга на промените“
На Страйк му отне час да стигне до полицейския участък, в който бе отведена Робин. Когато намали и затърси къде да паркира, отмина трима души, които май се караха пред квадратната каменна сграда. Щом откри място да остави колата си и тръгна към участъка, разпозна, че тримата са Робин и родителите ѝ.
– Страйк – изрече Робин с облекчение, когато го забеляза.
– Здравейте – подаде Страйк ръка към Майкъл Елакот, висок мъж с очила с рогови рамки. – Простете, че не вдигнах по-рано. Бях насред нещо спешно.
– Какво се случи? – попита Робин.
– Двамата Франк се задействаха. А тук какво…?
– Каним се да отведем Робин у дома – каза Линда. – Много ѝ се събра, тъй че…
– За бога, мамо – Робин отблъсна ръката на Линда, която я хвана над лакътя. – Налага се да разправя на Корморан за случилото се.
– Ами може да дойде в апартамента – каза Линда, сякаш бе благоволение, каквото Страйк не заслужаваше.
– Естествено, че може да дойде в моя апартамент – отвърна Робин с все по-силно раздразнение към майка си. – Само че няма да стане така. С него ще идем за по питие. Вземете моите ключове.
И тя ги натика в ръцете на баща си.
– Може да хванете такси, а мен Корморан ще ме докара. А, ето там едно такси.
Робин вдигна ръка и черното такси намали.
– Предпочитам… – подхвана Линда.
– Отивам да пийна нещо с Корморан! Знам, че си разтревожена, мамо, но нищо не можеш да направиш по въпроса. Аз трябва да уредя нещата.
– Не можеш да виниш майка си, че се притеснява – намеси се Страйк, но по леденото изражение на Линда схвана как опитът му да я умилостиви е бил неуспешен.
След като успя да натовари родителите си в таксито, Робин изчака колата да се отдалечи, преди да въздъхне шумно от облекчение.
– Не е за вярване.
– Честно казано…
– Имам наистина голяма нужда от питие.
– Ей там има пъб, току-що минах покрай него – каза Страйк.
– Ти куцаш ли? – попита Робин, когато тръгнаха.
– Добре съм, малко си усуках коляното, като удрях Франк Едно.
– О, боже, да не би…
– Всичко е наред, от полицията вече трябва да са ги прибрали. Мейо е в безопасност… Кажи ми какво се случи в участъка.
– Първо ще ми трябва алкохол – каза Робин.
Пъбът беше препълнен, но малка ъглова маса се освободи минута след влизането им. Едрото тяло на Страйк, винаги полезно в такива случаи, блокира други желаещи да я заемат преди Робин.
– Какво ти се пие? – попита я той, когато тя се отпусна на пейката.
– Нещо силно. И ми вземи чипс, моля те. Тъкмо се канех да ям пица, когато дойдоха от полицията. От ранния следобед не съм хапнала нищо.
Страйк се върна на масата след пет минути с чисто двойно уиски, бира за себе си и шест пакетчета чипс със сол и оцет.