Робин му благодари сърдечно и посегна към чашата си.
– Разправяй сега какво стана – подкани Страйк и се настани на неудобното малко столче, но Робин бе гаврътнала половината от чистото уиски толкова бързо, че се задави и кашля цяла минута, преди да може да заговори.
– Прощавай – избъбри с насълзени очи. – И така, от полицията в Норфък са били във фермата. Джонатан и Мадзу били напълно смаяни откъде накъде полицията иска да претърсва мансардния етаж на фермерската къща, но ги завели там…
– И нямало следа от Джейкъб – направи догадка Страйк.
– Позна. В крайната стая имало само стари куфари. Претърсили целия горен етаж, но него го нямало там и когато полицаите попитали къде е Джейкъб, Джонатан казал: „О, Джейкъб ли ви трябва?“ и ги завел при него… само дето не бил Джейкъб.
– Показали са им съвсем друго дете?
– Именно. Той отговарял на името Джейкъб и им казал, че една лоша жена, която се казвала Робин…
– Използвал е истинското ти име?
– Да – отвърна омърлушена Робин. – Вивиън трябва да се е разприказвала. Един ден реагирах инстинктивно на повикване „Робин“ и обясних, че ми е прякор. Сигурна съм, че на момента тя ми повярва, но вероятно… Както и да е, фалшивият Джейкъб казал на полицаите, че съм го отвела в банята и… съм правила разни неща с него.
– Какви неща?
– Накарала съм го да си свали панталоните и да ми покаже пишлето си. Казал, че като не пожелал да го направи, съм го ударила по главата.
– Мамка му… – промърмори Страйк.
– И това не е всичко. Изкарали двама възрастни, които свидетелствали, че съм била груба с децата във фермата и все съм се опитвала да ги отведа някъде насаме. От полицията не пожелаха да ми кажат кои са, но аз им заявих, че ако са били Тайо и Бека, те имат основателна причина да бъда инкриминирана за тормоз над деца. Обясних, че съм била там, за да разследвам Църквата. Останах с усещането, че Хардинг… това беше мъжът… ме взе за наперена, предвид че съм от нашата агенция.
– Има си причини за това – каза Страйк. – Патерсън е стар приятел на Карвър, както научих от Литълджон. В полицията записваха ли разпита?
– Да.
– И как приключи той?
– Казаха ми, че за момента нямат други въпроси – отвърна Робин. – Мисля, че жената полицай ми повярва, но за Хардинг не съм сигурна. Все се връщаше на едни и същи неща, опитваше се да ме накара да си променя историята, в един момент стана доста нападателен. Попитах ги няма ли някой от полицията да се върне във фермата, за да издирят истинския Джейкъб, но очевидно сега, като съм заподозряно лице, не пожелаха да ми отговорят. Какво ли са направили двамата Уейс с това дете? Ами ако…?
– Ти стори за Джейкъб всичко, което можа – поклати глава Страйк. – Дано си разтревожила полицията достатъчно, та да ги подтикнеш към повторен обиск. Яж си чипса.
Робин разкъса едно от пакетчетата и изпълни каквото ѝ бе поръчано.
– Аз вече знаех, че от Църквата са ни идентифицирали – каза Страйк. – Преди малко ми се обади Фъргюс Робъртсън. Очевидно от УХЦ са редактирали страницата ми в Уикипедия.
– О, не – промълви Робин.
– Беше неизбежно. Някой е открил онзи пластмасов камък, а Тайо успя добре да ме огледа при оградата, преди да го фрасна. Сега трябва да се опитам да огранича щетите.
– Прочете ли какво пишат в Уикипедия за теб?
– Още не, нямах време, но Робъртсън ми даде представа в какъв дух е. Може да се наложи да поискам свалянето на текста по съдебен път. Всъщност дори знам към кого да се обърна за съвет.
– Кой е той?
– Андрю Хонболд, адвокат на Короната. Партньорът на Бижу.
– Мислех, че вие с Бижу сте…
– Боже мой, не, тя е някаква проклета откачалка – отвърна Страйк, забравил как се бе престорил, че още се вижда с Бижу, когато с Робин бяха във „Фелбриг Лодж“. – Хонболд е благоразположен към мен в момента и специализира тъкмо в оклеветяване…
– Благоразположен е? – озадачи се Робин. – Макар че ти…
– Той смята, че с Бижу просто сме седнали веднъж-два пъти на по питие, а тя няма да опровергае това, особено сега, когато е бременна от него.
– Ясно – отрони Робин, зашеметена от тази нова информация.
– Мърфи успя ли да си изтегли полета напред? – попита Страйк, като се надяваше на обратното.
– Не, не е намерил по-ранен, така че пристига в неделя – отвърна Робин.
– И няма да възрази да пътуваш в понеделник с мен до Торнбъри, така ли?
– Не, разбира се. – Робин разкъса второ пликче с чипс. – Той самият е на работа в понеделник. А и току виж ме зарязал, като научи, че са ми предявени обвинения в тормоз над деца.