– И все пак сте решен да предизвикате суматоха.
– Не, решен съм да си върша работата.
– А последствията да вървят по дяволите, така ли?
– Тъй като не мога да предскажа последствията…
– Последствията, които бяха напълно предсказуеми, са в проклетия интернет! Мислите ли, че искам децата ми да прочетат какво се пише за семейството на майка им, за тяхното семейство?
– Вашите деца често ли издирват в Гугъл моята агенция или УХЦ?
– Вие вече сте признали, че изцяло заради вас се очаква медиите да се активират към…
– Това е вероятност, не очаквано събитие.
– Във всеки момент, в който тези клеветнически лъжи присъстват онлайн, има риск журналисти да ги видят!
– Господин Делоней…
– Обръщението е „подполковник Делоней“!
– О, моите извинения, подполковник, но тъстът и тъща ви…
– Те може и да са се съгласили с това, но аз и Филипа не сме!
– Учуден съм, че трябва да го кажа на човек с вашия ранг, но вие не фигурирате в тази йерархия, подполковник.
– Аз съм замесен, семейството ми е замесено и имам правото…
– Отговарям само пред клиента си, а моят клиент иска истината.
– Чия истина? Чия?!
– Нима има повече от една? – учуди се Страйк. – Май трябва да се допитам до философския речник.
– Проклета самодоволна маймуна! – викна Делоней, а Страйк ухилен прибра телефона в джоба си.
– Защо пък те нарече маймуна? – попита със смях Робин.
– Жаргон за военната полиция – поясни Страйк. – И пак е по-добро от нашето нарицателно за флота.
– Какво беше то?
– Мастии – отвърна Страйк.
Той погледна към задната седалка и видя там пазарски плик.
– Няма бисквити – предупреди Робин, – защото каза, че още си на диета.
Страйк въздъхна и издърпа плика отпред да извади термоса с кафе.
– Делоней наистина ли е толкова ядосан само заради децата си? – попита Робин.
– Нямам представа. Може би. Не виждам защо с жена му още не са им казали какво се е случило. Подобни лъжи винаги се връщат да те ухапят по задника.
Пътуваха в мълчание няколко минути, после Робин попита:
– Вече говори ли с Мидж за изпращането ѝ под прикритие в клиниката на Джоу?
– Не – отвърна Страйк, който си наливаше кафе. – Исках да го обсъдя с теб предвид тези щуротии в Уикипедия. Според мен трябва да приемем, че Църквата ще се опита да идентифицира всичките ни оперативни служители. А и поглеждала ли си в уебсайта на клиниката на Джоу? Знаеш ли колко струва дори тридневен престой там?
– Да – отговори Робин.
– Дори да не са идентифицирали Мидж като наш агент, не съм сигурен, че тя би се вписала успешно там. Няма вид на жена, готова да пръсне пари за шарлатански процедури.
– Кои точно процедури наричаш шарлатански?
– Рейки – отвърна Страйк. – Знаеш ли какво е това?
– Да – усмихна се Робин, наясно с антипатията на съдружника ѝ към всичко, намирисващо на мистицизъм. – Човекът си слага дланите върху теб за изцеление на енергията ти.
– За изцеление на енергията ти – присмехулно изсумтя Страйк.
– Една моя стара съученичка го е изпробвала. Каза, че усетила топлина да се разлива в цялото ѝ тяло там, където минали ръцете, и после изпитала невероятен покой.
– Кажи ѝ, че ако ми изръси пет стотачки, лично ще ѝ напълня термофор с топла вода и ще ѝ налея джин.
Робин се разсмя.
– Още малко и ще ми кажеш, че не съм Воин, носещ дарове.
– Каква не си?
– Джоу ми каза, че съм такава – обясни Робин. – Трябва да попълниш въпросник и според отговорите се определя твоят тип. Категориите съответстват на пророците.
– За бога – промърмори Страйк. – Не, трябва ни някой с убедителна външност, дизайнерски дрехи и съответстваща настройка на човек с пари… Като се замисля, Прудънс би била идеална, но в момента ми е сериозно ядосана.
– Защо ти е ядосана? – попита загрижено Робин.
– Не ти ли…? По дяволите, забравих да включа Тормент Таун в сведенията за теб.
– Тормент… какво?
– Тормент Таун. Това е… или беше… анонимен акаунт в Пинтерест. Търсех изображения на Удавената пророчица и попаднах на рисунки в стил хорър, всичките с тематика УХЦ. Една рисунка на Дайю привлече вниманието ми, защото наистина приличаше на нея. Направих комплимент на художника, който ми благодари, после аз написах: „Май че не си падате по УХЦ“ или нещо в този смисъл и човекът млъкна. Само че имаше една рисунка на Тормент Таун, на която бе изобразена жена, носеща се в тъмен басейн, и над нея се рееше Дайю. Жената беше руса, с очила и много приличаше на онази стара снимка на Диърдри Дохърти, която ни даде Ниъм. След като дни наред не получих отговор на въпроса, казах си „майната му“, попитах художника дали е познавал жена на име Диърдри Дохърти и в този момент целият акаунт изчезна. Минавам направо на вечерта, в която ти беше привикана за разпит: обади ми се Прудънс и ме обвини, че съм проследил нейна клиентка и съм я заплашвал.