Увеличени семейни снимки в рамки покриваха стената зад канапето. Двете момиченца на Кари Къртис Удс, познати на Страйк от редовното му надникване в нейната страница във Фейсбук, фигурираха на повечето от тях, понякога с единия или другия родител. И двете бяха руси, с трапчинки и винаги сияйно усмихнати. По-малката имаше няколко липсващи зъба.
– Дъщеричките ви са прелестни – усмихна се Робин към Кари. – Няма ли ги тук?
– Не – изграчи Кари.
– У приятелчета ли са? – осведоми се Робин с желание да успокои нервите на жената.
– Не. Току-що ги заведох у баба им. Искаха да ѝ дадат подаръците, които ѝ купиха в Испания. Бяхме на почивка.
Сега в гласа ѝ звучеше само бегла следа от лондонски изговор: говореше с бристолското провлачване на гласните и с отрязани от думите крайни съгласни. Отпусна се на фотьойл и пусна на пода до себе си пазарската торба.
– Може да седнете – продума немощно.
Страйк и Робин го направиха – настаниха се на канапето.
– От колко време живеете в Торнбъри, Кари? – попита Робин.
– От десет-единайсет години.
– Кое ви накара да се преместите тук?
– Запознах се със съпруга си – отвърна тя. – Нейт.
– Ясно – усмихна се Робин.
– Той беше на уикенд за ергенско парти. Аз работех в пъба, където влезе компанията им.
– Аха…
– Така че се преместих, защото той тук живееше.
Още малко неангажиращ разговор разкри, че Чери е пристигнала в Торнбъри само две седмици след запознанството си с Нейтън в Манчестър. Намерила си бе работа като келнерка в Торнбъри, после с Нейт си бяха взели апартамент под наем и се бяха оженили десет месеца по-късно.
Скоростта, с която тя бе променила местоживеенето си, за да бъде с току-що срещнат мъж, както и хамелеонската ѝ трансформация на коренячка от Торнбъри караха Страйк да мисли, че Кари е от типа хора, каквито бе срещал и преди. Те се прилепваха към по-доминиращи личности като имел към кората на дърво, абсорбираха възгледите, маниерите и стила им, превръщайки се в техни огледални копия. Кари, която бе носила плътна очна линия по времето, когато бе закарала гаджето си, въоръжено с нож, да обере аптека, сега обясняваше на Робин с придобития си акцент как местните училища били много добри и описваше мъжа си едва ли не със страхопочитание: колко много часове работел на ден и как не се сърдел на тези, дето се скатавали, защото такъв си бил той, работар. Нервността ѝ се поуталожи малко по време на баналните приказки. Изглеждаше доволна да изложи на показ пред детективите малката сергия на живота си. Каквато и да е била някога, сега беше безукорна.
– И тъй – подхвана Страйк, издебнал удобна пауза, – бихме искали да ви зададем няколко въпроса, ако не възразявате. Наети сме да разследваме Универсалната хуманитарна църква и проявяваме особен интерес към случилото се с Дайю Уейс.
Кари потрепна цялата, сякаш невидима сила бе дръпнала конците ѝ.
– Надявахме се вие да попълните някои подробности за нея – каза Страйк.
– Добре – отговори Кари.
– Нали може да си водя записки?
– Да – отвърна Кари и наблюдаваше Страйк, докато той си вадеше писалката.
– Потвърждавате ли, че сте жената, живяла в Чапман Фарм през 1995 година под името Чери Гитинс?
Кари кимна.
– Кога се присъединихте към Църквата? – попита Робин.
– Деветдесет и… трета май – отговори тя. – Да, през деветдесет и трета.
– Кое ви накара да го направите?
– Отидох на тяхна сбирка в Лондон.
– Какво ви привлече към Църквата? – поинтересува се Страйк.
– Нищо – отвърна Кари. – Просто сградата беше топла, това е всичко. Бях избягала от къщи и спях в общежитие. Не се разбирах с майка ми. Тя пиеше. Имаше нов приятел и… да.
– Колко скоро след онази сбирка отидохте в Чапман Фарм? – попита Страйк.
– Заминах веднага, щом сбирката приключи. Отвън чакаше техен микробус.
Ръцете ѝ бяха вкопчени една в друга с побелели кокалчета. На опакото на дланта на едната имаше татуировка с къна, без съмнение направена в Испания. Може би, помисли си Робин, на момиченцата ѝ също бяха нарисували цветенца и плетеници по ръцете.
– Как ви се видя Чапман Фарм при пристигането? – попита Страйк.
– Ами беше… странно място, нали така?
– Странно?
– Да… но някои неща ми харесаха. Обичах да съм с децата.