– Тук е имало още нещо.
– Да, прилича на кабел за лаптоп. Лаптопът, изглежда, е бил единственото, което си е струвало да бъде задигнато оттам. Не знам защо си е правил труда да пуска радио, като е имал лаптоп.
– Може и да не е бил наясно как да сваля музика – предположи Страйк. – От онова, което научих за Чапман Фарм, той е израснал като в края на деветнайсети век, не са имали никакъв достъп до технологии.
Кърито им пристигна. Страйк отмести настрани полицейската папка, но остави бележника отворен пред себе си.
– И тъй, съседът е чул изстрела и музиката е спряла. Ами после?
– Съседът отишъл и почукал на вратата – отвърна Уордъл вече с пълна уста, – но нямало отговор. Според нас чукането е подплашило убиеца и той е избягал през прозореца, който е бил заварен отворен със следи по външния перваз, съответстващи на ръце в ръкавици.
– Колко високо е прозорецът?
– На първия етаж, но точно под него има удобна площадка с голям общински контейнер за боклук.
– И никой не го е видял да излиза през прозореца, така ли? – попита Страйк, като продължаваше да си води бележки.
– Наемателите, чиито прозорци гледат натам, ги е нямало у дома или са били заети вътре.
– Камерите за наблюдение нищо ли не показват?
– Имат няколко кадъра как набит мъж в черно се отдалечава от мястото, носи нещо в пазарска торбичка, вероятно лаптоп, но лицето не се вижда ясно. И това е буквално всичко, което знам – каза Уордъл.
Страйк върна снимката в полицейската папка, а полицаят попита:
– Робин още ли се вижда с Райън Мърфи?
– Да – отговори Страйк.
– Нали знаеш, че той е алкохолик?
– Така ли? – рече Страйк и замаскира изражението си, като пийна още бира. Робин толкова малко му бе говорила за връзката си, че той за пръв път чуваше този факт. Може би, помисли (с подскочило у него чувство, силно наподобяващо надежда), Робин също не го знаеше.
– Да, сега е въздържател, но когато пиеше, ставаше направо ужасен.
– В какъв смисъл?
– Агресивен. Опитваше се да сваля всичко живо в пола. Една вечер пробва с Ейприл. За малко не го фраснах.
– Сериозно ли?
– О, да – потвърди Уордъл. – Нищо чудно, че жена му го напусна.
Но изражението му стана тъжно, щом го изрече, спомнил си вероятно, че Мърфи не е единственият, напуснат от жена си.
– Но сега е спрял алкохола, така ли? – поинтересува се Страйк.
– Да – кимна Мърфи. – Къде е тоалетната тук?
След като Мърфи стана от масата, Страйк остави ножа си и отново отвори полицейската папка, като продължаваше да боде с вилицата късчета от говеждото и да ги лапва. Извади доклада на патолога, прескочи фаталното попадение в главата и се съсредоточи върху абзаца за токсикология. Бяха открити бегли следи от алкохол в тялото, но никаква следа от непозволени субстанции.
9
При отстраняване на тормоз човек не бива да е прибързан. Ще стане лошо, защото тормозът съществува открай време.
„Идзин“, или „Книга на промените“
В следващата вечер Робин усещаше врата си оголен и студен, докато пътуваше с влак към дома на Прудънс в Стробъри Хил. Искрено се надяваше счетоводителят да ѝ зачете поне половината от платеното за прическата като служебен разход, защото бе най-скъпата, която ѝ бяха правили някога. Дължината на косата бе до брадичката, със скосен бретон, съвсем изсветлени краища, а иначе бе боядисана в бледосиньо. След първоначалния шок Мърфи бе засиял и обяви, че я харесва, като я видя предишната вечер, и това, вярно или не, малко успокои притеснението ѝ, докато влизаха в театър „Херцогът на Йорк“, за да гледат „Бащата“.
– Синьо, а? – бяха първите думи на Страйк, когато Робин се качи в беемвето пред метростанция „Стробъри Хил“. – Добре изглежда.
– Благодаря. Надявам се също да казва: „Здрасти, имам повече пари, отколкото мозък“.
– Може би, след като сложиш скъпите дрехи – подхвърли Страйк и излезе от паркинга.
– Как беше Голямата стъпка? – поинтересува се Робин, докато пътуваха покрай солидни вили от епохата на крал Едуард.
– Разочароващо примерен по женската част – отвърна Страйк. – Но човек би си помислил, че собственик на два-три милиона би могъл да си позволи гребен.
– Никак не обичаш неспретнатите, а – отбеляза развеселена Робин.
– Не и когато са хора, разполагащи с избор. Колко трудно е да се изкъпеш, дявол го взел?
Страйк направи десен завой и добави: