– Да – кимна Робин. – Участниците са инструктирани да пускат все по-силен електрически ток към друг човек всеки път, когато той даде погрешен отговор. Шейсет и пет процента са продължили да въртят скалата, докато вече са подавали според тях опасно високо ниво на електричество.
– Именно – потвърди Страйк. – Шейсет и пет процента.
– Всички участници в този експеримент са били мъже.
– И ти не смяташ, че жените биха се подчинили?
– Просто изтъквам факт – отвърна Робин.
– Защото, ако не вярваш, че млади жени са способни да вършат зверства, ще ти припомня Патриша Кренуинкъл, Сюзан Уоткинс и… както там са се наричали останалите.
– Кои? – попита Робин озадачена.
– Говоря за семейство Мансън, които са се отличавали от УХЦ само по това, че са наблягали повече на убийствата, отколкото на трупането на богатство, макар всички да твърдят, че и Чарлс Мансън никак не е бил безразличен към парите. Извършили са общо девет убийства, едното на бременна актриса, и тези млади жени са били в центъра на действието, игнорирали са молбите на жертвите за милост, топили са пръсти в кръвта им, за да напишат „Исус“. – Страйк се засмя изненадано, като си спомни забравен детайл. – Те също са написали „прасета“ на стената. С кръв.
– Шегуваш ли се?
– Никак. „Смърт на прасетата“.
След като си изяде пайчетата със свинско, Страйк бръкна в плика за десертче „Йорки“ и ябълката, които допълнително му бе дошло наум да си купи.
– Как приемаш „Джо“ и „Роуз“? – попита той, докато развиваше шоколадчето.
– Звучиш скептичен.
– Подозирам, че това „Роуз“ тя го измисли на момента, предвид, че е кръстила дъщерите си „Попи“ и „Дейзи“.
– Ако е искала да лъже, не би ли отрекла собственото си участие?
– Твърде късно би било. Реакцията ѝ на снимките я издаде.
– Но за Пол Дрейпър знаем, че е реален.
– Да, само дето е мъртъв и не може да свидетелства.
– Но… в известен смисъл още може.
– Духове ли се каниш да призоваваш?
– Хаха. Не. Имам предвид, ако Кари знае, че Пол е мъртъв, би трябвало да знае също как е умрял: че е държан като роб и е бил пребит до смърт.
– Е, и?
– Случилото се с Дрейпър в Чапман Фарм прави тези полароидни снимки повече инкриминиращи, не по-малко. Той е бил приучен в Църквата да приема тормоза и това го е направило уязвим на онази двойка социопати, които са го убили.
– Не съм сигурен, че Кари е достатъчно интелигентна, за да обоснове в ума си всичко това – поклати глава Страйк.
Двамата се храниха още известно време, всеки задълбочен в своята посока на мисли, докато накрая Страйк попита:
– Случайно да видя маски на прасета, докато беше там?
– Не.
– Хм. Може да са се отегчили от тях, щом веднъж са открили предимствата на сандъка. Или запечатаното на тези полароидни снимки е било тайна дори за повечето хора в Църквата. Някой се е наслаждавал в тесен кръг на фетиша си, като отлично е знаел, че не може да му бъде приписана духовна интерпретация.
– И този човек е имал властта да застави тийнейджърите да правят каквото им се казва и да си мълчат за това после.
– Мадзу изглежда особено фокусирана върху прасетата. Можеш ли да си представиш Мадзу да нарежда на младежи да се съблекат голи и да се гаврят едни с други?
Робин обмисли въпроса, преди да изрече бавно:
– Ако ме беше попитал, преди да вляза там, дали жена би могла да накара хлапета да вършат такива неща, бих отговорила, че е невъзможно, но тя не е нормална. Според мен е истински садист.
– Ами Джонатан Уейс?
Робин имаше чувството, че ръцете на Уейс отново я докоснаха, когато Страйк изрече името му. Кожата по тялото ѝ настръхна.
– Не знам. Възможно е.
– Е, за Роуз знаем едно нещо, ако това е истинското ѝ име – каза Страйк, загледан в пълничкото момиче с дълга черна коса. – Не е била много дълго в Чапман Фарм, преди да се случи това. Твърде охранена е. Другите са кльощави. Бих могъл да се закълна – каза Страйк, като премести поглед върху младежа с татуировката на череп, – че този е Рийни. Реакцията му, като му показах снимките… О, по дяволите. Я чакай. Джо.
Робин го погледна въпросително.
– Хенри Уърдингтън-Фийлдс ми каза, че мъж на име Джо го е привлякъл към Църквата в гей бар – обясни Страйк.
– О…
– Така че ако това наистина е Джо, „Роуз“ изглежда по-правдоподобно име за чернокосото момиче. Разбира се – добави замислено Страйк, – друг един човек има основание да се бои повече от снимките, отколкото всеки, който е на тях.