– Да – кимна Робин. – Фотографът.
– Именно. Съдиите не са склонни да проявяват милост към хора, снимащи как други биват изнасилвани.
– Фотографът и насилникът би трябвало да са един и същ човек.
– Чудя се дали е така – промълви Страйк.
– Какво имаш предвид?
– Може би цената за Рийни да не се налага отново да се шиба през лицето с бича е била да направи мръсни снимки. Ами ако е бил принуден да ги направи от онзи, който е командвал тази гадост?
– Това би обяснило настойчивостта на Кари, че не знае кой е бил фотографът – каза Робин. – Съмнявам се, че много хора биха се осмелили да настроят Джордан Рийни срещу себе си и семействата си.
– Самата истина.
След като си дояде десертчето „Йорки“, Страйк отново взе писалката си и започна да изготвя списък със задачи.
– И така, трябва да се опитаме да открием Джо и Роуз. Също така бих искал да изясня дали Джонатан Уейс е отсъствал от фермата в онази сутрин, защото Кари силно се изнерви на тази тема, не мислиш ли?
– И как ще го научим след толкова дълго време?
– Един господ знае, но не боли да се пробваме – отговори Страйк.
Той захапа ябълката си без всякакъв ентусиазъм. Робин току-що бе дояла сандвича си, когато телефонът ѝ звънна.
– Здравей – каза Мърфи. – Как е в Торнбъри?
Страйк, на когото му се стори, че разпознава гласа на Мърфи, се престори на заинтересуван от своята страна на пътя.
– Добре – отвърна Робин. – Или поне интересно.
– Ако си склонна да наминеш тази вечер, и аз имам нещо, което ще ти се стори интересно.
– Какво?
– Записите с разпитите на хората, които са те обвинили в тормоз над онова дете.
– О, боже мой!
– Излишно е да казвам, че не е редно да са у мен. Просто потърсих отплата за услуга.
Мисълта отново да види някого от Чапман Фарм, та дори на запис, накара Робин да настръхне за втори път в разстояние на десет минути.
– Добре – каза тя. – По кое време ще си бъдеш у дома?
– Някъде към осем вероятно. Имам много да наваксвам тук.
– Добре, чудесно, тогава ще се видим.
Тя затвори. Страйк, заключил от чутото, че отношенията между Робин и Мърфи не са претърпели упадък при раздялата, попита:
– Всичко наред ли е?
– Да – отговори Робин. – Райън е успял да се снабди със записи от разпитите на хората, които ме обвиняват, че съм тормозила Джейкъб.
– Аха, ясно.
На Страйк не само му стана неприятно, че Мърфи може да набави информация, недостъпна за него, но и че Мърфи бе в позиция да информира Робин и да ѝ помага, а той не.
Сега Робин се взираше напред през стъклото. Пулсът ѝ препускаше. Темата с тормоза над дете, която тя се бе опитала да изтика в дъното на съзнанието си, бе надвиснала над нея и блокираше августовското слънце.
Страйк подозираше какво минава през главата на Робин и каза:
– Доникъде няма да стигнат с това. Ще им се наложи да се откажат от обвиненията.
И откъде можеш да си сигурен?, помисли си Робин, но беше наясно, че Страйк няма вина за ситуацията ѝ, затова каза:
– Надявам се така да стане.
– Нещо друго да ти хрумва за Кари Къртис Удс? – попита Страйк в опит да я разсее.
– Ами… – Робин се помъчи да се съсредоточи. – Да всъщност. Странно, че Кари ме попита какво се е случило с Бека. Тя като че не си спомня никое от другите деца.
Страйк, който не бе регистрирал това на момента, каза:
– Да, сега, като го споменаваш… Припомни ми на колко години е била Бека, когато Дайю е умряла?
– На единайсет – отговори Робин. – Така че тя не е била в детското спално помещение в онази нощ. Твърде голяма е била. А и тази фраза: „Не беше шега, не беше на уж…“, дето я изтърси…
Двамата отново останаха смълчани, но този път мислите им се движеха паралелно.
– Според мен Кари знае или вярва, че Дайю е мъртва – каза Робин. – Не знам… може пък наистина да е било случайно удавяне?
– Две удавяния точно на едно и също място? Без тяло? При евентуално дрогиращи напитки? Бягство през прозореца?
Страйк си сложи колана.
– Не – отсече. – Дайю или е убита, или още е жива.
– Това са две много различни вероятности – посочи Робин.
– Да, знам, но ако докажем една от двете, Удавената пророчица – каламбурът ми е преднамерен – умира във водата.
99
Тази линия представлява злото, което
трябва да бъде изкоренено.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин пристигна в апартамента на Мърфи в Уанстед в осем и десет същата вечер. Също като нейния апартамент и този на Мърфи бе евтино обзаведен, с една спалня и неудовлетворителни съседи, в този случай отдолу, не на горния етаж. Беше в по-стара и по-малка жилищна сграда от тази на Робин, само със стълби, без асансьор.