Робин изкачи познатите два етажа, понесла малката си пътна чанта с вещи за пренощуване, бутилка вино, за която реши, че ще ѝ е нужна, предвид че централното забавление за вечерта щеше да е гледане на видеозаписи на интервюта с хора, обвиняващи я в тормоз на дете. Силно се надяваше миризмата на къри да идва от апартамента на Мърфи, защото жадуваше за сготвено ядене след ден, прекаран на сандвичи и фъстъци.
– О, прекрасно – въздъхна, когато Мърфи отвори вратата и тя видя кутиите с храна за вкъщи, поставени на масата.
– За мен или за храната беше това? – попита Мърфи и се наведе да я целуне.
– За теб, че си взел храната.
Когато в началото започнаха да излизат заедно, на Робин интериорът в апартамента на Мърфи ѝ се бе видял откровено депресиращ, защото с изключение на това, че нямаше кашони и дрехите му бяха окачени в гардероба, имаше вид, сякаш току-що се е нанесъл. Разбира се, апартаментът на Страйк беше същият, в смисъл че нямаше никаква украса с изключение на снимките на племенниците му, които Луси не пропускаше да му изпраща и които се обновяваха всяка година. Обстоятелството обаче, че Страйк живееше в мансарда, придаваше на жилището му известна атмосфера, каквато напълно липсваше в безличния дом на Мърфи. След едно-две посещения в апартамента на Робин Мърфи бе коментирал гласно с елемент на изненада каква промяна внасяха снимките и цветята в дадено пространство, с което разсмя Робин. Тя обаче не бе направила и най-малък опит да промени жилището на Мърфи: без възглавнички и плакати като подарък, без полезни предложения. Знаеше, че такива неща може да се интерпретират като собственическа заявка за намерения, а при всичките му недостатъци собственият ѝ апартамент ѝ бе мил заради независимостта, която ѝ предоставяше.
Все пак тази вечер дневната не изглеждаше тъй гола, както обичайно. Не само че на странична масичка стояха трите саксии с растения на Робин, които тя му бе поверила, за да не умрат по време на престоя ѝ в Чапман Фарм, но и на стената имаше гравюра в рамка, а на масата сред кутийките, покрити с фолио, горяха свещи.
– Разкрасявал си тук – отбеляза тя.
– Харесва ли ти? – попита той.
– Това е карта – каза Робин, като се приближи да погледне картината.
– Древна карта.
– На Лондон.
– Но е древна. Което ѝ придава класа.
Робин се засмя и се обърна да погледне растенията си.
– Успял си да ги запазиш съвсем…
– Няма да те лъжа. Две от тях умряха. Купих други да ги заместя. Това – той посочи рододендрона, донесен ѝ от Страйк като подарък за новото жилище – се оказа инат и не се даде. Единствено то оцеля.
– Е, оценявам заместителите – каза Робин – и ти благодаря, че си спасил Филис.
– Нима всичките имат имена?
– Да, но няма да кръстя новите на умрелите. Някак зловещо е.
Сега тя забеляза, че лаптопът на Мърфи беше на масата до кърито и чиниите.
– Там ли са записите?
– Да – отвърна Мърфи.
– Ти гледа ли ги?
– Да. Искаш ли да вечеряме първо и после…?
– Не, предпочитам да се свърши с това – отговори Робин. – Можем да ги гледаме, докато ядем.
Така че седнаха заедно на масата. След като Мърфи ѝ сипа чаша вино, а тя си напълни чинията с пиле и ориз, той каза:
– Слушай, преди да го гледаме… онова, което говорят, са очевидни небивалици.
– Колкото и да ти е странно, вече го знам – подхвърли Робин в опит да прозвучи безгрижна.
– Не, имам предвид, повече от ясно е, че са небивалици – уточни Мърфи. – Никак не са убедителни, само една звучи, сякаш наистина си вярва, но пък тя забива в някаква абсурдна посока.
– Коя?
– Бека някоя си…
– Пърбрайт – каза Робин. Пулсът ѝ отново запрепуска. – Да, за Бека съм сигурна, че ще е убедителна.
– Просто говори по-естествено от другите. Ако не изтърсва това в края, звучи по-достоверно. Като го гледаме, сама ще разбереш какво имам предвид.
– Кой друг дава показания?
– По-възрастна жена на име Луиз и по-млада – Вивиън.
– Луиз е дала показания срещу мен?! – изрече побесняла Робин. – За Вивиън бих го разбрала, тя отчаяно копнее да стане духовна съпруга, но Луиз?
– Слушай, и при двете е, сякаш са наизустили сценарий. Не можах да се сдобия с кадри с детето, което те обвинява, моят контакт не пожела да ми ги даде. Не съм учуден, малкият е едва седемгодишен. И тези записи не е редно да са у мен. Но разбрах, че момчето се е държало, сякаш го е репетирало с някого.