– Кога узнахте, че се е случило нещо?
– Вивиън дойде в кухнята да търси Джейкъб…
– Как би могъл Джейкъб да иде някъде? – възмути се Робин. – Та той умираше! Извинявай – побърза да каже, когато Мърфи посегна към мишката. Отпи от чашата си с вино.
– …а Луиз беше с група деца в зеленчуковата градина, където Джейкъб се наранил с лопатка. Роуина предложила да го заведе до кухнята, та да измие раната и да ѝ сложи лейкопласт. Там държим аптечка за първа помощ. Като не се върнали, Вивиън тръгнала да ги търси, но разбира се, те изобщо не бяха идвали в кухнята. Стори ми се странно, но на този етап не се разтревожих. Поръчах на Вивиън да се върне при другите деца, казах ѝ, че аз ще потърся Роуина и Джейкъб, което и направих. Казах си, че на Джейкъб може да му се е доходило до тоалетната, и първо проверих в банята. Отворих вратата и…
Бека поклати глава и затвори очи като една шокирана и скандализирана жена.
– Не проумявах какво виждам – заговори тихо, когато отново отвори очи. – Роуина и Джейкъб бяха там, той беше със смъкнати панталони и гащички, разплакан. Не бяха в кабина, а при умивалниците. Когато ме видя, малкият изтича при мен и изплака: „Бека, Бека, тя ми направи да ме боли!“.
– И какво направи Роуина?
– Шмугна се покрай мен и излезе, без да каже нищо. Очевидно в момента бях по-загрижена за Джейкъб. Казах му, че съм сигурна, че Роуина не му е причинила болка умишлено, но той ми се оплака как му смъкнала панталоните и гащите и изкарала на показ гениталиите му, а после се опитала да направи снимка…
– Как?! – избухна Робин. – С какво бих направила снимка? Не ми беше позволен телефон, нито… Прощавай, не слагай на пауза, недей – добави бързо към Мърфи.
– „…и ме удари по главата, като не исках да стоя мирно“ – цитира Бека. – А трябва да ви кажа, че приемаме сигурността на децата много сериозно в Църквата…
– Как ли не! – отново се ядоса Робин, неспособна да се въздържи. – Едва проходили деца в памперси се скитат сами нощем…
Мърфи отново постави записа на пауза.
– Добре ли си? – попита с мек тон и постави ръка върху рамото на Робин.
– Да… не… естествено, че не съм – отвърна Робин, изправи се и прокара пръсти през косата си. – Това са глупости, пълни измислици и тя…
Посочи към Бека, замръзнала на екрана с отворена уста, но не можа да намери адекватни думи за негодуванието си.
– Искаш ли да изгледаме останалото, след като… – подхвана Мърфи.
– Не – прекъсна го Робин и седна обратно на мястото си. – Извинявай, че съм толкова възмутена. Момчето, за което тя говори, не е Джейкъб! Къде е истинският? Мъртъв ли е? Тикнали са го да гладува в мазето ли?
Робин се разплака.
– По дяволите. – Мърфи доближи стола си към нея, за да може да я прегърне. – Не биваше да ти показвам тази гадост, трябваше просто да ти кажа, че дрънкат врели-некипели и няма за какво да се тревожиш.
– Не, нищо, нищо… – Робин се помъчи да се стегне. – Искам да го видя… Тя може да каже нещо полезно… за жената с фалшивото име…
– Чери ли? – попита Мърфи.
Робин се изтръгна от прегръдката му.
– Нима я назовава?
– Да, към края. Тъкмо там става малко…
Робин стана и отиде до чантата си, за да извади бележник и химикалка.
– Чери е жената, която днес разпитвахме със Страйк.
– Добре – промърмори колебливо Мърфи. – Да прехвърлим напред, за да видим онова за Чери, а другото да го зарежем.
– Добре – съгласи се Робин и се облегна с готов бележник. – Извинявай – добави и отново избърса очите си. – Не знам какво ми става.
– Става ти това, че си избягала от секта.
Но Робин не можеше да обясни докрай на Мърфи какво изпитваше, като гледаше тези отявлени лъжи да прикриват ужасното занемаряване на децата, като слушаше измислената история за сексуален тормоз, когато единствено се бе опитала да се погрижи за умиращо дете и да го спаси. Пропастта между това какво наистина представляваше УХЦ и какви се изкарваха никога не е била по натрапчиво очевидна за нея. Част от съществото ѝ искаше да се разкрещи и да метне лаптопа на Мърфи през стаята, но вместо това тя щракна химикалката си и зачака.
Мърфи прехвърли напред на бърз ход и заедно гледаха как Бека жестикулира, кима и поклаща глава при удвоена скорост.
– Много избързах – промърмори Мърфи. – Тя си отмята косата от лицето, преди да…
Той върна назад и накрая натисна бутона за старт.
– …друга жена с фалшиво име? – прозвучаха думите на жената полицай.
– О… – Бека отметна косата си от лицето. – Да. Споменах я, защото тя бе истински инструмент на божественото.