Страйк, който сега пресичаше улицата, замълча, за да обмисли това.
– Там ли си още?
– Да – отвърна Страйк.
– Какво мислиш?
– Мисля, че това е още по-интересно от онова как тя „споделила предопределението си“ пред единайсетгодишно момиче. – Зави по Денмарк Стрийт и продължи: „Значи от Църквата са проследили Чери след заминаването ѝ? По себе си знам, че се е искало немалко работа. Нали ти споменах, че Джордан Рийни е получил загадъчно обаждане от Норфък, преди да се опита да си види сметката?
– Да… Каква връзка има?… О, имаш предвид, че Църквата е проследила и него?
– Именно. Дали го правят с всички, или само с хора, за които знаят, че са особено опасни за тях?
– Успели са и Кевин да проследят до наетия му апартамент… Нали знаеш, че те са убили Кевин? – добави Робин, след като Страйк не каза нищо.
– Не го знаем – отвърна той, докато отключваше входната врата към офиса. – Още не. Но ще го приема като работна хипотеза.
– Ами онези писма, които Ралф Дохърти все късал, след като с децата му напуснали фермата, та макар да се преместили в друг град и да си сменили фамилията?
Страйк пое нагоре по стълбите.
– Какво е общото между тези хора, освен че са били членове на УХЦ?
– Всичките са свързани с удавянето на Диърдри и Дайю – отговори Робин.
– Връзката на Рийни е по-далечна – отбеляза Страйк. – Той се е успал, това е. Връзката на Кевин също е колеблива. Той е бил… на колко… на шест години, когато Дайю е умряла? И се съмнявам от Църквата да знаят, че Емили е споделила с него подозренията си. Достатъчно голям ли е бил да присъства на Появата, когато според нас Диърдри се е удавила?
– Да – отвърна Робин, като правеше бързи сметки наум. – Трябва да е бил на тринайсет или на четиринайсет, когато се е случило.
– Което е странно – посочи Страйк, – защото той явно се е хванал на обяснението, че тя си е тръгнала по собствено желание.
– Добре – каза Робин, като чуваше стъпките на Страйк по металните стълби. – Е, утре ще се видим. Само исках да ти кажа за Чери.
– Да, благодаря. Определено е повод за размисъл.
Робин затвори. Страйк продължи да се качва, докато стигна до офиса. Отишъл бе направо в Чайнатаун, след като Робин го остави, което означаваше, че това сега му бе първата възможност да разгледа ключалката след уволняването на Литълджон. Страйк включи фенерчето на телефона си и се приведе.
– Така си и мислех, негоднико – промърмори.
Чисто новата скъпа ключалка, неподатлива на шперцове, се бе сдобила с нови драскотини от тази сутрин насам. До нея бе изронена и тънка ивица боя. Някой, заключи Страйк, бе положил сериозни усилия да насили вратата.
Сега той провери и втората предпазна мярка, която бе взел срещу отмъщението на Патерсън. Малката камера, поставена в тъмен ъгъл близо до тавана, почти невидима, ако човек не я търси специално.
Страйк отключи вратата, включи осветлението и отиде да седне зад бюрото на Пат, където би могъл да види дневния запис от камерата. Отвори софтуера, превъртя напред след пристигането на Пат, пощальона и Шах, после отиването на Пат до тоалетната на площадката, заминаването на Шах…
Страйк шляпна с длан на пауза. Висока и набита фигура с маска за ски и цялата в черно се качи по стълбите. Човекът се огледа надолу и нагоре, за да се увери, че е чисто. После застана на площадката пред вратата на офиса, извади връзка с шперцове и започна да се мъчи да отключи. Страйк погледна часа и стана ясно, че кадрите са заснети малко след залез-слънце. Това предполагаше, че натрапникът не е наясно, че Страйк живее на мансардния етаж, нещо, което на Литълджон му бе известно.
Близо десет минути облечената в черно фигура продължи да се мъчи да отвори вратата на офиса, но безуспешно. Накрая се отказа, отстъпи назад и огледа стъкления панел, за който Страйк се бе уверил, че е брониран, когато го постави. Човекът, изглежда, се опитваше да реши дали си струва да строши панела, когато се обърна да погледне към стълбите зад себе си. Очевидно осъзна, че вече не е сам.
– Мамка му – тихо процеди Страйк, когато човекът извади пистолет от черните си дрехи. Много бавно отстъпи назад нагоре по рамото, водещо към апартамента на Страйк.
Появи се доставчик с пица в ръка. Почука на вратата на офиса и зачака. След минута или две проведе телефонен разговор, явно научи, че е на погрешен адрес, и си тръгна.
Минаха още две-три минути, достатъчно дълго време скритият натрапник да чуе вратата към улицата да се затваря. Промъкна се от скривалището си, застана отново пред вратата и я съзерцава в продължение на цяла минута, преди да замахне с всичка сила с пистолета в ръцете си и да фрасне панела с дръжката му. Стъклото остана невредимо.