– Но…
– Онова, което аз искам да знам – каза Страйк, – е кой ѝ се е обадил сутринта, преди да пристигнем. От полицията питаха ли те за онзи номер на мобилен телефон, който не бил познат на мъжа ѝ?
– Да – вяло отвърна Робин. – Всеки може да е бил. Грешка например.
– Само дето тя му е върнала обаждането, след като сме си тръгнали.
– О – учуди се Робин. – Това не ми го казаха.
– И на мен не го казаха. Прочетох го наопаки в бележките на онзи, който ме разпитваше. Рийни също е получил обаждане малко след посещението ми, а после е започнал да гълта приспивателни. Очевидно Църквата предупреждава хора, че разузнаваме, и после им звънят, за да узнаят какво е било казано.
– Това навежда на мисълта, че от Църквата са знаели, че ще посетим Чери в този ден.
– Може от Фейсбук да са научили, че се е върнала от почивката си, и са ѝ поръчали да приеме срещата с нас, когато се появим. Когато ѝ се представихме, останах с чувството, че не е особено учудена да ни види. Изпадна в паника, да. Но не беше изненадана.
Робин не отговори. Страйк я гледаше как отпива от кафето си. Беше вързала назад косата си; скъпата прическа, която си бе направила за посещението на храма на Рупърт Корт, отдавна се бе развалила с израстването, но на Робин не ѝ бе хрумнало да отиде на фризьор.
– Как искаш да постъпиш? – попита той с поглед върху нея.
– Какво имаш предвид?
– Искаш ли да вземеш още няколко дни отпуск?
– Не – отвърна Робин. Последното, от което имаше нужда, бе още време, през което да преживява вината си за Кари и да се тревожи за обвиненията в тормоз над дете.
– Говори ли ти се за случая?
– Да, разбира се.
– Някакъв резултат с децата на Уолтър Фърнсби и Марион Хъксли?
– Слаба работа – отвърна Робин и направи усилие да се съсредоточи. – Говорих с най-голямата дъщеря на Марион и в крайна сметка не е била Марион тази, която е живяла във фермата преди години. Докато съпругът ѝ е бил жив, тя почти не е напускала Барнсли. След изчезването ѝ семейството е проверило компютъра, който използвала на работа, и се оказало, че нонстоп е гледала видеоматериали с Уейс. Според тях вероятно е присъствала на сбирка. Сега получават от Марион писма, които сякаш не ги е писала тя, за да им съобщи, че иска да продаде погребалното бюро и да дари всички пари на УХЦ.
– Ами Уолтър?
– Единственото негово дете, с което се свързах, е синът му Руфъс. Той работи в Института за строително инженерство. В мига, щом споменах Уолтър, ми затвори.
– Може и той да е получавал писма като дъщерята на Марион в духа „продай всичко, искам да даря парите на Църквата“.
– Може би.
– Е, и аз открих нещичко снощи, след като Хампстед Хийт се прибра у дома си.
Страйк извади телефона си, написа няколко думи, после го подаде на Робин. Тя видя снимка на висок мъж с изразена долна челюст и стоманеносива коса, сниман с широко разперени ръце да държи реч на сцена. Робин не осъзна веднага защо ѝ е показвана тази снимка, докато не видя надписа: Джо Джаксън от УХЦ говори на Конференцията за климатичните промени през 2015 г.
– О – промълви тя. – Това е Джо от полароидните снимки ли?
– Като нищо може да е той. В последно време е в Центъра в Сан Франсиско. На подходящата възраст е. Сега може да не изглежда типа човек, дето би си татуирал череп, но има куп хора, разхождащи се с татуировки, които им се ще да не са си направили на млади години. Мой съученик от Корнуол си татуира на шията името на първото си гадже. Тя го заряза в мига, щом видя татуировката.
Робин не се усмихна. Промълви тихо с очи, вперени към джаз клуба на Рони Скот:
– Имам чувството, че сме изправени срещу нещо, с което не можем да се преборим. Те всичко са обмислили и планирали, и то по гениален начин. Нищо чудно, че хората или пристъпват към самоунищожение, или изобщо не проговарят, щом веднъж излязат от там. Или са правили секс с непълнолетни, или са участвали в тормоз, или са гледали как хора умират в агония. Онези, които остават, са или твърде уплашени, или прекалено съсипани, та да мислят за бягство, или са като Бека и него – тя посочи към телефона на Страйк – истински вярващи. Дават рационално обяснение на тормоза, та макар и сами да са страдали от такъв. Готова съм да се обзаложа на каквото искаш, че ако идем при Джо Джаксън и го попитаме дали някога е бил принуждаван да си сложи маска на прасе и да содомизира момче с нисък коефициент на интелигентност, той ще го отрече, и то не дори защото е изплашен. Трябва доста да се е издигнал в йерархията, след като държи подобни речи. Явно е заключил част от мозъка си. Като гледах Бека на онзи запис… тя знаеше, че лъже, и окото ѝ не мигваше. Всичко това в нейните очи бе оправдано, необходимо. В съзнанието си тя е героиня, помага на целия свят да стъпи на Пътя на лотоса.