– И какво? Да се откажем, така ли? – попита Страйк. – Да оставим Уил Еденсор да си гние там?
– Не казвам това, но…
Телефонът на Страйк иззвъня.
– Здравей, Пат, какво има?
Робин чуваше дрезгавия глас на Пат, но не различаваше думите.
– Ясно, идваме. До пет минути сме там.
Страйк затвори, а на лицето му бе изписано странно изражение.
– Е, радвам се, че не искаш да оставим Уил Еденсор да гние – каза той на Робин.
– Защо?
– Защото – каза Страйк – току-що се е появил в офиса.
103
Тази хексаграма ни напомня за младостта и лудориите…
Когато бликне извор, отначало не знае
накъде ще поеме. Ала постоянният му поток
изпълва дълбокото пространство, спиращо
напредването му.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин влезе в офиса първа, а Страйк – веднага след нея. Уил Еденсор седеше на канапето до бюрото на Пат, облечен в синия си анцуг, който не само беше мръсен, но и скъсан на коленете. Изглеждаше още по-слаб, отколкото Робин го бе видяла за последен път, макар че бе възможно просто да е привикнала да вижда прилично нахранени хора. В краката му имаше протъркан пластмасов плик, който очевидно съдържаше голям и солиден предмет, а на скута му седеше малката Цин, също в син анцуг. Детето ядеше шоколадова бисквита и на лицето му бе изписано изражение на екстаз.
Уил поаленя, когато видя Робин.
– Здравей, Уил – каза тя.
Той впери поглед в пода. Дори ушите му бяха пламнали.
– Това дете има нужда от истинска храна – заяви Пат, сякаш това бе някак вина на Робин и Страйк. – Имаме само бисквити.
– Много досетливо от твоя страна – отвърна Страйк и извади портфейла си. – Би ли донесла пица за всички ни, Пат?
Пат взе банкнотите, подадени ѝ от детектива, облече си сакото и излезе от офиса. Робин извози стола на Пат на колелца и седна на него на близко разстояние от Уил и Цин. Страйк, изведнъж осъзнал, че стърчи над всички, отиде до шкафа да си извади сгъваем пластмасов стол. Уил седеше прегърбен, силно изчервен, прегърнал дъщеря си и втренчен в килима. Безспорно Цин, дъвчеща бисквитата си, бе най-спокойната и доволната в стаята.
– Чудесно е да те видя, Уил – каза Робин. – Здравей, Цин – добави с усмивка.
– Още! – протегна ръчички детето към бисквитите на бюрото на Пат.
Робин взе шоколадови пръчици и ѝ ги подаде. Уил остана все така прегърбен, като че изпитващ болка, и държеше Цин през кръста. Страйк, който нямаше представа, че при последната среща на Уил с Робин той бе мастурбирал гол – Робин бе оставила съдружника си с впечатлението, че и двамата с Уил са били напълно облечени, когато той ѝ бе нанесъл удара, – прие, че смущението му се дължи на това, че я е ударил.
– Как се измъкнахте? – попита Робин, докато Цин дъвчеше щастливо.
Не беше забравила какво ѝ бе причинил Уил в Стаята за уединение, но в момента това бледнееше пред невероятния факт, че той бе напуснал Чапман Фарм.
– Прехвърлих се през оградата в сляпото за камерите място – промърмори той. – Също като теб.
– През нощта?
– Не, защото трябваше да взема Цин.
Той се насили да погледне Робин, но не успя дълго да издържи, и отново насочи очи към крака на бюрото на Пат.
– Трябва да открия къде е Лин – промълви с нотка на отчаяние.
– Търсим я – увери го Робин.
– Защо?
– Защото – побърза да каже, преди Страйк да е изрекъл нещо нетактично по повод потенциалната полза на Лин за дискредитиране на Църквата – сме загрижени за нея. Нали помниш, че бях там, когато тя претърпя спонтанен аборт?
– О, да – каза Уил. – Бях забравил… Имат центрове в Бирмингам и Глазгоу за ваше сведение.
– Да, знаем го – отвърна Робин. – Но според нас тя може да е в клиниката на доктор Джоу край Лондон.
– Той клиника ли има? – наивно се учуди Уил. – Мислех, че е само лекар на Църквата.
– Не, практикува и навън – каза Робин.
– Лин не го харесва. Не би искала да бъде в клиниката му – избъбри Уил.
Той за кратко насочи очи към Робин и отново заби поглед в краката си.
– Баща ми ви е наел, нали?
Страйк и Робин се спогледаха. Той, доволен тя да води разговора, леко вдигна рамене.