– Да – отговори Робин.
– Не бива да му казвате, че съм излязъл – изрече Уил разгорещено, но и с отчаяние, като погледна Робин изпод вежди. – Ясно ли е? Ако ще уведомите баща ми, тръгвам си още сега. Дойдох тук само защото трябва да намеря Лин, преди да ида в затвора.
– Защо ще ходиш в затвора? – попита Робин.
– Заради всичко, което извърших. Не искам да говоря за това. Стига Лин и Цин да са добре, не възразявам, заслужавам си го. Но на баща ми не бива да казвате. Естествено, щом ме приберат, ще научи, но тогава няма да ми се налага да говоря с него, защото ще бъда в ареста. Така или иначе, веднъж щом заприказвам, Удавената пророчица сигурно ще дойде за мен, та няма значение. Но на Лин ще ѝ отпуснат жилище от общината, нали? След като е с дете? Защото аз нямам никакви пари – добави с жалък вид.
– Сигурна съм, че ще се уреди нещо – каза Робин.
Вратата се отвори и влезе Пат с четири кутии пица.
– Много беше бърза – отбеляза Страйк.
– Ами пицарията е на две крачки, нали така? – отвърна Пат и остави пиците на бюрото. – Току-що се обадих на внучката ми. Тя има дрешки, които може да ти даде за малката – обърна се към Уил. – Най малкото ѝ дете току-що навърши три годинки. След малко ще ги донесе.
– Я почакай – за момент се разсея Страйк. – Значи ти си…?
– Прабаба, да – без излишни емоции кимна Пат. – В нашия род раждаме на млади години. Добре е това да става, докато още имаш енергия.
Тя окачи чантата и сакото си и отиде да извади чинии от кухненския бокс. Малката Цин, която явно се забавляваше чудесно, сега гледаше любопитно кутиите с пица с примамващия им аромат, но устните на Уил безмълвно се задвижиха и Робин разпозна обичайния напев Лока Самаста Сукхино Бхаванту.
– Имам нужда да поговоря набързо с Робин – обърна се Страйк към Уил, притеснен от безмълвното му редене на думи. – Нали не възразяваш да останеш за малко с Пат?
Уил кимна, а устните му продължиха да се движат. Страйк и Робин се изправиха и Страйк посочи с глава към площадката, за която прецени, че е най-безопасното място да си кажат каквото имаха.
– Той и детето трябва да останат тук. Могат да се настанят в апартамента ми, аз ще си сложа походно легло в офиса. Няма как да ги регистрираме в местен хотел, твърде близо е до Рупърт Корт, а и му трябва някой близо до него, в случай че започне да халюцинира за Удавената пророчица.
– Добре – промълви тихо Робин, – но не му казвай, че сме длъжни да уведомим сър Колин.
– Еденсор е клиентът. Наистина сме длъжни да го уведомим.
– Аз го знам – каза Робин, – но не е нужно Уил да го знае.
– Не мислиш ли, че като му кажем как баща му вече знае за детето…
– Той не се плаши, че баща му знае за Цин. Според мен се бои, че сър Колин ще се опита да предотврати влизането му в затвора.
Страйк я изгледа неразбиращо.
– Той очевидно се чувства много виновен за направеното там, каквото и да е то, а затворът е просто друг вариант на Чапман Фарм, нали така? – обясни Робин. – Далеч по-малко плашещ е от външния свят.
– Какви са тези „неща“ в множествено число, които е правил и които са криминални деяния?
– Може да е просто това, че е спал с непълнолетната Лин – предположи неуверено Робин. – Не ми е спокойно да го притискаме за подробности, особено в присъствието на Цин. Може да се разстрои или да избяга.
– Нали осъзнаваш, че излизането му оттам се дължи изцяло на теб?
– Не вярвам да е така – поклати глава Робин. – Изчезването на Лин го е подтикнало да си тръгне. Той вече имаше своите съмнения, когато аз се появих.
– Ти си тласнала съмненията му до точката на пречупване. Побързал е да си тръгне, та да не бъде и дъщеря му напълно манипулирана. Мисля, че ти може би спаси два живота.
Робин вдигна очи към него.
– Знам защо го казваш, Страйк…
– Това е истината. И това ни е работата покрай другите неща.
Но за Робин думите му бяха слаба утеха. Нужно бе нещо повече от неочакваното бягство на Уил Еденсор, за да изтрие образа в съзнанието ѝ на двете дъщерички на Кари, плачещи за майка си.
Върнаха се в офиса. Уил и Цин лапаха пица. Уил настървено, а Цин имаше вид, сякаш изживява нирвана.
– Е, как го постигна, Уил? – попита Робин, като отново седна. – Как успя да избягаш?
Уил глътна голяма хапка пица и каза:
– Откраднах двайсет лири от офиса на Мадзу. Отидох в класната стая, когато дежурна беше Шона. Казах, че Цин трябва да се яви при доктор Джоу. Шона ми повярва. Изтичах през полето, прехвърлих се през оградата в сляпото петно, както направи ти. Махнах на кола и тя спря. Една жена ни откара до Норич.