Робин, на която ѝ бе ясно колко трудно изпълним бе всеки елемент от този план, продума:
– Това е невероятно. И после се придвижихте на стоп до Лондон?
– Да – каза Уил.
– Но как изобщо откри офиса ни?
Уил бутна с крак плика в краката си към Робин, за да не размества детето върху скута си. Робин се наведе да го вдигне и извади от него пластмасовия камък.
– О – промълви. – Значи ти си го преместил… Но той беше празен. Вътре нямаше писма.
– Знам – отвърна Уил с уста, пълна с пица. – Но аз се ориентирах. След онова… след Стаята за уединение – той отново сведе очи към пода – през нощта се промъкнах да проверя има ли нещо в края на гората, тъй като Лин те видяла с фенерче, и реших, че си разследващ детектив. Открих камъка и погледнах вътре, а върху празния лист хартия бе останал отпечатък, като си писала върху купчето. Така разбрах, че съм прав, и ти си пишела какво се случва в Чапман Фарм. След като ти си отиде, Вивиън разправяше на всички наред как си откликнала на името „Робин“ в Норич, а Тайо каза, че едър мъж те чакал при сляпото петно, където си се прехвърлила. Издирих „Робин“, съчетано с „детектив“, в една библиотека в Норич, качих се на стоп до Лондон и…
– Да му се не види! – ахна Страйк. – Бяха ни казвали, че си умен, но това е страшно впечатляващо.
Уил нито погледна към Страйк, нито отчете по някакъв начин думите му, само леко се намръщи. Робин подозираше, че Уил се държи така, защото знае, че сър Колин е казал пред детективите колко умен е синът му.
– Вода – обади се Пат, тъй като Цин се закашля, след като си бе натъпкала устата с пица.
Робин отиде при Пат до чешмата да напълнят чаши.
– Би ли могла да позанимаваш с нещо Цин – прошепна Робин на офис мениджъра, заглушена от течащата вода, – докато със Страйк поговорим с Уил във вътрешния офис? Пред нея няма да иска да приказва.
– Няма проблем – отвърна Пат с ръмжене, което бе нейният вариант на шепот. – Я пак ми кажи името ѝ.
– Цин.
– Що за име е това?
– Китайско.
– Е, моята правнучка пък се казва Таниша. Било санскритско – съобщи Пат и изви очи нагоре в гримаса.
Когато Пат и Робин раздадоха чашите с вода, Пат заговори с дрезгавия си глас:
– Цин, я виж тези тук.
Извадила бе купче яркооранжеви самозалепващи се листчета от бюрото си.
– Виж, отделят се – показа Пат. – И се залепват за разни неща.
Момиченцето остана запленено, плъзна се от скута на Уил, но все така не се пускаше от коляното му. След като бе виждала другите деца в Чапман Фарм, Робин се зарадва на това свидетелство, че Цин приема баща си като закрилник.
– Можеш да си поиграеш с тях, ако искаш – предложи Пат.
Момиченцето пристъпи несигурно към Пат, която ѝ подаде блокчето с листчета и затърси моливи в бюрото си. Страйк и Робин отново се спогледаха и Страйк се изправи с пицата си в ръка.
– Ще възразиш ли да идем оттатък за малко, Уил? – попита.
Влязоха във вътрешния офис през междинната врата и я оставиха отворена, та Цин да вижда баща си. Страйк взе със себе си и пластмасовия стол.
Робин беше забравила, че всички снимки, свързани със случая „УХЦ“, бяха окачени на табло на стената. Уил се закова на място, като ги видя.
– Защо имате всичко това? – попита с обвинителен тон и Робин се огорчи, като го видя да отстъпва назад. – Това е Удавената пророчица – изрече с паника и посочи към рисунките на Тормент Таун. – Защо сте я нарисували така?
– Не сме я нарисували ние – каза Страйк и бързо отиде до таблото, за да го затвори, но внезапно Уил възкликна:
– Това е Кевин!
– Да – отвърна Страйк. Размисли относно затварянето на таблото и отстъпи назад, за да даде възможност на Уил да вижда добре. – Ти познаваше ли Кевин?
– Само за кратко… той си тръгна малко след моето… Защо…?
Уил се приближи до таблото. Под снимката на Кевин, взета от вестникарски архив, стоеше надписът Според полицията убийството на Кевин Пърбрайт е свързано с наркотици.
– Кевин се самоуби – бавно изрече Уил. – Защо тук казват…?
– Застрелян е от друг – каза Страйк.
– Не, той се самоуби – настоя Уил с нещичко от онзи догматизъм, който бе проявил първия път, когато Робин го чу да говори в зеленчуковата градина. – Извърши самоубийство, защото беше чист дух и не можа да се справи с материалистичния свят.
– На мястото не е открито оръжие – посочи Страйк. – Някой друг го е застрелял.
– Не… не може да са…
– Направили са го – каза Страйк.
Уил се смръщи. И после…