Настана мълчание, в което се усещаше шок.
– Сигнализирахте ли в полицията за маскирания натрапник? – попита сър Колин.
– Естествено – отвърна Страйк, – но засега доникъде не са стигнали. Който и да е, беше се прикрил добре с изцяло черни дрехи и маска за ски, а това описание съвпада с описанието на убиеца на Кевин Пърбрайт.
– Мили боже – промълви Ед.
Джеймс, който бе напълнил отново чашата си, без да предложи още кафе на другите, сега се приближи към масата.
– Значи Уил потенциално е поставил всички нас в опасност? Съпругата ми? Децата ми?
– Чак дотам не вярвам да се стигне – каза Страйк.
– О, не вярвате, така ли?
– Никога не са посягали на семействата на бившите членове на Църквата освен…
– Онлайн – допълни сър Колин. – Да, видях новата си страница в Уикипедия. Не че ме вълнува…
– Теб може би не – повиши глас Джеймс, – но мен ме вълнува, и то много! Е, какво е вашето разрешение за тази бъркотия? – обърна се агресивно към Страйк. – Да държите Уил скрит в продължение на десетилетие, докато баща ми източва средства за разследване срещу цялата проклета Църква?
От този коментар Страйк заключи, че сър Колин е споделил съмненията си относно разследването по посока Дайю с най-големия си син.
– Не… – подхвана той, но в този момент се обади и Ед.
– На мен ми се струва…
– Я се разкарай пък ти с шибаната си психотерапия – подвикна и на него Джеймс. – След като следят и застрелват хора…
– Щях да кажа – отново направи опит Ед, – че ако онова момиче Лин е склонно да свидетелства срещу Църквата…
– Тя е дъщеря на Уейс и няма да…
– Ти пък откъде знаеш, по дяволите?
– Знам достатъчно, че да не искам да бъда свързван с нея…
– Имаме дълг да се погрижим… – започна сър Колин.
– Не, нямаме и толкова! – кресна Джеймс. – Нито тя, нито проклетото ѝ окаяно дете ме интересуват. Онзи глупав малък боклук натресе в живота ни хората на Джонатан Уейс на мястото на майка ни, която нямаше да е мъртва, ако не беше УХЦ! Уил, онази Лин и шибаното им хлапе могат да вървят да се удавят…
Джеймс размаха чашата си с кафе по посока на реката в далечината, при което струя от почти врялата течност оплиска Робин по гърдите.
– …и да се присъединят към проклетата си пророчица!
Робин изписка от болка; Страйк викна: „Ей!“ и се изправи; Ед също понечи да се изправи, но слабият му крак поддаде; сър Колин изрече: „Джеймс!“ и докато Робин, дръпнала нагоре от кожата си изгарящата я тъкан и се оглеждаше трескаво за нещо, с което да се избърше, Ед се изправи след втори опит и опрял се с две ръце на масата, се развика към по-големия си брат:
– Втълпил си тази заблуда в главата си и толкова! Ракът не подлежеше на операция, когато го откриха, имало го е отпреди Уил да се присъедини към проклетата Църква! Като искаш да обвиняваш някого, обвини мен. Тя не отиде да се прегледа, защото седя до мен в болницата цели пет месеца!
Докато двамата братя си крещяха с всичка сила, Робин стана, намери ролка домакинска хартия, откъсна от нея, намокри я със студена вода на чешмата и я пъхна под блузата си, за да облекчи паренето върху кожата си.
– Замълчете… Млъкнете! – кресна сър Колин и се изправи. – Госпожице Елакот, безкрайно съжалявам, много ли пострадахте?
– Добре съм, добре съм – отвърна Робин, на която не ѝ бе драго да попива вряло кафе по гърдите си пред погледа на четирима мъже, тъй че им обърна гръб.
Джеймс, който май не осъзнаваше, че негова е вината за голямото тъмно петно върху кремавата блуза на Робин, отново подхвана:
– Що се отнася до мен…
– И няма да се извиниш ли? – изръмжа му Страйк.
– Не си този, дето ще ми каже…
– Заля с вряло кафе съдружничката ми!
– Какво?
– Нищо ми няма – излъга Робин.
След като избърса смъдящото място с хартията, тя я хвърли в кошчето за боклук и се върна на масата с прилепнала към нея мокра блуза. Взе сакото си от облегалката на стола и го облече отново, като наум си отбеляза, че вече е пострадала от двама синове на Еденсор. Може пък Ед да постигнеше хеттрик, преди да е напуснала къщата, и да я фрасне по главата с бастуна си.
– Съжалявам – стъписано промълви Джеймс. – Искрено се разкайвам… не беше нарочно…
– Уил също не е направил нарочно каквото е направил – заяви Робин, решила, че след като е попарена, може поне да извлече дивиденти. – Било е глупава и необмислена постъпка, той вече го съзнава, но целта му не е била да нарани някого.
– Искам това момиче Лин да бъде намерено – заяви сър Колин с тих глас и преди Джеймс да е успял да каже нещо, добави: – Не желая да чувам нито дума повече, Джеймс. Държа да бъде намерена. А след това…