Той погледна Страйк.
– Готов съм да финансирам още три месеца разследване на смъртта на Дайю Уейс. Ако можете да докажете, че е подозрителна, че тя не е божеството, в което са я превърнали, това може да помогне на Уил. Не откриете ли нищо до три месеца обаче, отказваме се. Междувременно, благодарете от мое име на вашия офис мениджър, че се грижи за Уил, а ние… ще се оглеждаме за онази червена воксхол корса.
106
Истина е, че все още има разделящи стени,
на които сме стъпили в конфронтация един с друг.
Ала трудностите са твърде големи.
Стигаме до тесен провлак и това
ни кара да се осъзнаем. Не можем да воюваме
и в това се крие добрият ни късмет.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Е, това е то – заключи Робин. – Няма корса.
По обратния път към Лондон бе поглеждала по-често от обикновено в огледалото за обратно виждане и беше сигурна, че не са следени.
– Дали да не позвъниш на семейство Еденсор, та да им кажеш, че е било фалшива тревога? – предложи.
– Който е бил в корсата, сигурно се е усетил, че сме ги видели – отвърна Страйк. – Все така смятам, че Еденсор трябва да са нащрек… Можеш да дадеш на химическо чистене тази блуза за сметка на агенцията – добави. Не му се искаше да го споменава, но сега в беемвето силно миришеше на кафе.
– Никое ателие за химическо чистене на света не може да изкара това петно – отвърна Робин, – а и без друго счетоводителят няма да признае такъв разход.
– Ами тогава вземи от парите за…
– Блузата е стара и я купих евтино. Не ме е грижа за нея.
– Мен ме е грижа – заяви Страйк. – Шантав негодник.
Робин би могла да припомни на Страйк как самият той веднъж за малко не ѝ счупи носа, когато тя го спря при опита му да удари заподозрян, но се отказа.
Разделиха се при гаража, където Страйк държеше беемвето си. Тъй като Робин не бе казала нищо повече относно намеренията си за вечерта, Страйк остана убеден, че е нещо, свързано с Мърфи, и пое към офиса в раздразнено настроение, което предпочете да припише на едва завоалирания намек на Джеймс Еденсор, че агенцията експлоатира финансово баща му. Междувременно Робин се отправи директно към Оксфорд Стрийт, където си купи нова евтина блуза, преоблече се в тоалетната на магазина, след което щедро си пръсна парфюм от тестер, за да прогони миризмата на кафе, тъй като нямаше време да се прибере у дома си и да си смени дрехите преди срещата си с Прудънс.
Предишната вечер се бе обадила на психотерапевтката и Прудънс, която имаше час при зъболекар, бе предложила да се срещнат в италиански ресторант близо до стоматологичния кабинет. Робин беше изцяло нащрек, докато пътуваше с метрото до Кенсингтън Хай Стрийт. И преди в работата си е била следена, а отказът на Страйк да се успокои от липсата на корсата зад гърба им по пътя на връщане към Лондон я караше да се чувства леко притеснена. В един момент ѝ се стори, че може би я следи едър мъж с плътни вежди, но когато се отмести, за да го пропусне, той просто мина покрай нея, като си мърмореше нещо под носа.
При пристигането си в „Ил Портико“ Робин бе доволна да види, че заведението е по-малко и по-уютно, отколкото си го бе представяла предвид разположението му в този скъп район. Всекидневните ѝ дрехи за работа се оказаха изцяло уместни, нищо че Прудънс, която вече бе седнала, бе далеч по-елегантна в тъмносинята си рокля.
– Още съм изтръпнала – каза Прудънс и посочи към челюстта от лявата си страна, когато се изправи, за да целуне Робин по двете бузи. – Чак ме е страх да пия, та да не би да ми потече по брадичката… Но ти си много отслабнала, Робин – добави тя, като седна.
– Ами да, в УХЦ никак не хранят добре – отвърна Робин и се настани на мястото насреща. – Много ли те измъчи зъболекарят?
– Трябваше да подмени стара пломба, но после установи, че се налага да бъде направена още една – отвърна Прудънс и опипа с пръсти лявата страна на лицето си. – Идвала ли си тук преди?
– Никога.
– Правят най-хубавата паста в Лондон – каза Прудънс и подаде менюто на Робин. – Какво искаш за пиене?
– Ами няма да шофирам, така че ще взема чаша просеко – отвърна Робин.
Прудънс го поръча, докато Робин разглеждаше менюто, наясно, че доброто настроение на Прудънс можеше съвсем скоро да се развали. Когато всяка бе дала поръчката си, тя заговори.