– Сигурно си се изненадала от обаждането ми.
– Е, не съвсем – усмихна се Прудънс. – От онова, което съм чувала от Корморан, съдя, че ти си емоционално интелигентната част от съдружието.
– Ясно – отвърна предпазливо Робин. – Значи… помислила си, че искам да се видим за опит да се огладят отношенията между теб и Страйк?
– А не е ли така?
– Боя се, че не – отвърна Робин. – Тук съм, за да говорим за Флора Брюстър.
Усмивката изчезна от лицето на Прудънс. Както и Робин бе очаквала, тя бе не само смаяна, но и сърдита.
– Значи той те е пратил…?
– Не ме е пратил той. Тук съм изцяло по свое решение. Той като нищо ще побеснее, щом научи какво съм направила.
– Но явно се е сетил коя е…
– Да – кимна Робин. – Той знае, че Тормент Таун е Флора. Всъщност се поскарахме на тази тема. Смята, че Флора е длъжна да свидетелства срещу УХЦ, не да рисува картинки на видяното там, но аз му казах, че може би изнасяното в Пинтерест е нейният начин да се справи с преживяното. Казах му, че най-вероятно там са ѝ се случили ужасни неща. Накрая Страйк се съгласи да не я закача, да не я използва като следа.
– Разбирам – изрече бавно Прудънс. – Е, благодаря ти за…
– Само че аз размислих.
– Какво?
– Размислих – повтори Робин. – Точно затова те помолих да се видим. Искам да говоря с Флора.
Прудънс, както Робин бе очаквала, сега открито се ядоса.
– Не можеш да го направиш, Робин. Не бива. Не разбираш ли в каква позиция ме поставя това? Единственият начин Корм да е разбрал коя е…
– Той вече беше наясно, че Флора е била в Църквата. Разполага с дати, знае кога е напуснала… всичко. Когато си му се обадила да го упрекнеш, че тормози клиентката ти, е съпоставил нещата и така е разбрал, че Тормент Таун е Флора.
– Без значение е какво сте знаели преди. При цялото ми уважение, Робин…
– Със също такова уважение, Прудънс, ти имаше избор да ни кажеш или не, че твой клиент е избягал от УХЦ, и ти ни каза. Също така си имала избор дали да се обадиш на Страйк да го обвиниш, че тормози клиентката ти, или да не го направиш. Ти си тази, която му е дала възможност да я идентифицира. Не можеш да го обвиниш, че си върши работата.
Пристигна келнерът с просекото на Робин и тя отпи голяма глътка.
– Тук съм, защото човекът, когото бяхме наети да измъкнем от УХЦ, вчера е излязъл, но е в лошо състояние, а вероятно и в опасност. И не само опасност от самоубийство – добави, когато Прудънс понечи да заговори. – Според нас Църквата може да поеме по-активна роля в смъртта му, ако получи този шанс.
– Което доказва – подхвана с разпален шепот Прудънс, – че вие двамата не разбирате с кого си имате работа. Хората, излизащи от УХЦ, често не са на себе си. Според тях Църквата или Удавената пророчица са им по петите, наблюдават ги и се канят да ги убият, но всичко това е параноя…
– Маскиран човек се е опитал да проникне в офиса ни в понеделник. Уловен е на камерата. Миналата година бивш член на Църквата бе прострелян в главата. Знаем със сигурност, че са следили майка на две деца, която тази седмица се обеси, след като е получила обаждане от анонимен номер.
За втори път този ден Робин можа да види ефекта от тази информация върху човек, който никога в живота си не се бе изправял пред заплахата от насилие.
Келнерът постави чиния с ордьоври на масата между двете жени. Робин беше много гладна и си взе от пармската шунка.
– Няма да направя нищо, което би могло да застраши благополучието на клиентката ми – тихо каза Прудънс. – Така че, ако си дошла тук да молиш… не знам… за запознанство или за поверителна информация относно нея…
– Може би подсъзнателно ти искаш тя да даде свидетелски показания – каза Робин и видя лицето на Прудънс да се зачервява. – Ето защо си казала твърде много.
– А ти може би подсъзнателно си разубедила Корм да се срещне с мен, та да можеш…
– Да се изкарам героиня в очите му? Ако ще си отправяме дребнави нападки, бих могла да изтъкна как вторичният ти мотив да ни кажеш, че имаш клиент, напуснал УХЦ, е бил да засилиш близостта си със своя брат, когото познаваш отскоро.
Преди Прудънс да успее да артикулира несъмнено гневната си реч, чието зараждане личеше в кафявите ѝ очи, Робин продължи:
– В Чапман Фарм има дете. Името му е Джейкъб. Не знам фамилията му… би трябвало да е Уейс или Пърбрайт, но те вероятно никога не са регистрирали раждането му…
Робин разправи историята с десетчасовите си грижи за Джейкъб. Описа конвулсиите на момченцето, затрудненото му дишане, закърнелите му крайници, отчаяната му борба да остане живо въпреки глада и занемаряването.