– Някой трябва да им потърси отговорност – каза Робин. – Хора, на които може да се вярва, и повече от един. Не мога да го направя сама, твърде компрометирана съм от задачата, която влязох, за да свърша. Но ако двама или трима интелигентни хора застанат на свидетелската скамейка и кажат какво става там, какво се е случило с тях и какво са видели да се случва с околните, сигурна съм, че и други ще се появят. Ще е като търкаляща се по склон снежна топка.
– Значи искаш да помоля Флора да подкрепи роднината на твоя клиент?
– А той ще подкрепи нея – посочи Робин. – Има шанс и за още две свидетелки, ако можем да ги измъкнем. Те и двете искат да напуснат.
Прудънс отпи голяма глътка червено вино, но половината се стече на струйка отстрани на устата ѝ.
– По дяволите.
Тя попи петното със салфетката си. Робин я гледаше, без да се трогне. Прудънс можеше да си позволи сметката за химическо чистене, а дори и нова рокля, ако искаше.
– Слушай – каза Прудънс, като остави настрани изцапаната салфетка, отново понижила глас, – ти не разбираш, Флора е дълбоко травмирана.
– Може би ще ѝ помогне да свидетелства.
– Това е извънредно коравосърдечно изказване.
– Говоря от личен опит – увери я Робин. – Страдах от агорафобия и клинична депресия, след като бях изнасилена, душена и захвърлена с убеждението, че съм умряла, когато бях на деветнайсет години. Това, че свидетелствах против извършителя, бе важна стъпка за възстановяването ми. Не казвам, че беше лесно, нито казвам, че само това помогна, но наистина помогна.
– Съжалявам – промълви Прудънс стъписана. – Не знаех…
– Е, аз бих предпочела никога да не узнаваш – заяви откровено Робин. – Никак не ми е приятно да говоря за това, а хората остават с впечатление, че се възползваш, когато го изтъкнеш при дискусия.
– Не казвам, че ти…
– Да, знам, но повечето хора предпочитат да не чуват подобни неща, защото им причиняват неудобство, други пък смятат за неприлично да се отваря дума за това. Опитвам се да ти кажа, че проявявам пълно съчувствие към Флора, задето не иска най-лошият момент в живота ѝ да я бележи завинаги, но фактът е, че той вече я е белязал. Аз си върнах усещането за власт над себе си и за стойностна личност, когато допринесох за осъждането на насилника. Не твърдя, че беше лесно, защото беше ужасно, на моменти не ми се искаше да живея повече, но все пак помогна не докато го правех, а после, тъй като знаех, че съм попречила той да го причини на други.
Прудънс вече изглеждаше разкъсвана от конфликтни чувства.
– Чуй ме, Робин – заговори тя. – Очевидно симпатизирам на желанието ви да изправите Църквата на съд, но не мога да кажа онова, което бих искала да кажа, защото ме обвързва дълг за конфиденциалност, а може да се твърди – добави тя, – както ти го изтъкна, че вече съм го нарушила, като казах пред теб и Корм, че имам клиент, който е бил в УХЦ.
– Не казах, че си го нарушила…
– Добре де, може би говори гузната ми съвест! – внезапно се разгорещи Прудънс. – Може би съм се почувствала зле, след като си тръгнахте с Корм, задето съм говорила толкова много! Може да съм се чудила дали не го изрекох по същата причина, която ти посочи: да засиля контакта си с него, да съм някак по-близо до разследването.
– Охо – промълви Робин. – Ти със сигурност си много добър терапевт.
– Какво? – озадачи се Прудънс.
– Задето си толкова откровена – поясни Робин. – Ходила съм на терапия и искрено казано, харесах само една психотерапевтка. Много често се долавя… някакво чувство на превъзходство.
Тя отпи още просеко, после каза:
– Грешиш, че искам да бъда героиня в очите на Корм. Дойдох аз, защото си казах, че направи ли го той, сигурно ще провали работата и това може да се отрази на личните ви отношения.
– Това пък какво означава? – напрегна се Прудънс.
– Сигурно си забелязала, че той не е добре настроен към хора с незаслужено богатство. Настроен е срещу Флора, защото тя не работи, защото си седи у дома и рисува преживелиците си, както той го вижда, вместо да съобщи за тях в полицията. Притесних се, че ако започнеш да спориш с него, както го направи с мен, той би отворил дума за… о, сещаш се.
– Задето съм взела пари от баща ни?
– Дали си го направила или не, не е моя работа – каза Робин. – Просто не исках да се отчуждите, защото искрено мисля онова, което ти казах тогава. Според мен ти си точно онова, от което той има нужда.
Келнерът отново се появи да вдигне чинията с ордьоврите, от които само Робин бе хапнала. Изражението на Прудънс се бе посмекчило и Робин реши да се възползва.