Докато Робин бе в Кенсингтън, Страйк се намираше в офиса на Денмарк Стрийт и ядеше второто си китайско ястие за две седмици, този път взето за вкъщи. Срещаше големи трудности да свали последните предвидени пет килограма и макар да подозираше как специалист по храненето би му посочил, че храната за вкъщи и яденето по пъбове може да имат нещо общо, съблазънта на сладко-кисело пиле и пържен ориз бе твърде силна тази вечер, за да ѝ устои.
Ядеше в офиса, а не в апартамента си, защото искаше да прегледа сивитата на двама детективи, които му се струваха подходящи за интервю. Възнамеряваше също да прегледа досието за случая „УХЦ“ с поглед към таблото, което сега бе изцяло покрито със снимки и бележки, свързани с Църквата. Призоваваше подсъзнанието си да направи един от онези неочаквани скокове, които обясняват всичко, когато телефонът му иззвъня.
– Здравей – каза Мидж. – Току-що се обади Таша. Регистрирала се е и вече са ѝ направили клизма със зелен чай.
Страйк побърза да преглътне хапката от сладко-кисело пиле.
– Господи, нямаше нужда тя да…
– Не е имало как, доктор Джоу го е разпоредил. Казва, че не било толкова зле. Очевидно…
– Без подробности. Ям. Как е там, освен че са ѝ заврели тръбичка в дупето?
– Като бърлога на злодей от филмите с Джеймс Бонд. – Всичко е в черно, опушени стъкла… Но чуй това: тя мисли, че знае къде държат твоето момиче.
– Вече? – учуди се Страйк, бутна чинията си настрани и посегна за писалка.
– Да. Има пристройка с табела на нея „Само за персонала“. Една жена, която е била там и преди, останала изненадана, защото, както казала на Таша, само преди шест месеца била настанена в стая във въпросната пристройка, така че тя била за гости. Таша видяла човек от персонала да внася вътре поднос с храна. Малко странно изглежда, освен ако някоя масажистка не се е гътнала болна.
– Това звучи обещаващо – каза Страйк.
– Таша не иска да души много наоколо, при положение че току-що е пристигнала. Утре има цял ден процедури, а вечерта ще се разходи около пристройката и ще се опита да надзърне през някой прозорец.
– Добре, но ѝ напомни да бъде много дискретна. Ако има и най-малка опасност да я разкрият, веднага да си тръгне. Не искаме да…
– Ти го каза вече в онзи имейл от близо четиресет страници, който ѝ изпрати – припомни Мидж. – Тя знае.
– Дано, защото няма само тя да плати цената, ако допусне грешка.
След като Мидж затвори, Страйк се върна към вечерята си, но нервността му растеше, защото бе крайно неудовлетворително да разчита на външен човек при тези обстоятелства. След като се нахрани, стана и отиде до прозореца да надникне през венецианските щори към улицата долу.
Висок и в добра физическа форма чернокож мъж стоеше във вход на отсрещната ѝ страна. Имаше къси расти, носеше джинси и пухено яке, но най-отличителната му черта, както Страйк бе забелязал, когато се разминаха по-рано на Денмарк Стрийт, бяха бледозелените му очи.
След като направи няколко снимки с телефона си през отворената пролука, Страйк пусна щорите, разчисти бюрото след храненето си, изми чинията и приборите, а после седна да прочете отново сивитата на двамата бивши служители в агенция „Патерсън“, кандидатстващи при него. Напряко през това на Дан Джарвис Шах беше написал „Работил съм с него, голям простак е“. И тъй като имаше доверие в преценката на Шах, Страйк скъса сивито наполовина, пъхна го в кошчето и взе това на Ким Кокрън.
Телефонът му отново зазвъня. Като видя, че е Робин, той вдигна веднага.
– Мислех, че имаш планове за вечерта.
– Имах и тъкмо по този повод ти се обаждам. Вечерях с Прудънс. Сестра ти Прудънс – добави Робин, когато Страйк не реагира.
– Какво искаше тя? – попита Страйк с подозрение. – Опитва се да ми праща съобщения през теб ли? Предупреждава ме да не припарвам до Брюстър, така ли?
– Не, тъкмо обратното. Вечерята беше моя идея и не за да се опитвам да ви помирявам или нещо такова. Не ти се бъркам в личния живот. Просто исках да поговоря с нея за Флора. Прудънс е схванала, че Флора крие нещо за видяното в Чапман Фарм, нещо свързано с Удавената пророчица. Очевидно наближава темата по време на терапия, после пак млъква. Та така де…
На Робин ѝ бе трудно да прецени дали мълчанието на Страйк крие заплаха, защото вървеше по Кенсингтън Хай Стрийт и беше запушила с пръст другото си ухо, за да заглуши трафика.
– …атакувах силово Прудънс да не пречи на Флора да се обърне към полицията и да се съгласи да даде показания срещу Църквата в съда. Казах ѝ, че според мен може да се уреди имунитет. Убедих я, че за Флора ще е добре да изкара това от себе си. Също така попитах Прудънс дали ще се съгласи да помогне на човек, току-що излязъл от Църквата, предвид че е наясно какво причинява УХЦ на хората. Може би е по-безопасно Уил да не я посещава у тях, в случай че от Църквата го издирват. Биха могли да провеждат сеанси онлайн. Ако му кажем, че Прудънс ти е сестра и няма нищо общо със семейството му, може да се съгласи да говори с нея. Ако пък успеем да уредим Флора и Уил да разговарят един с друг, знае ли човек, може да им се отрази терапевтично. Може дори да ги направи по-смели, не мислиш ли?