– Как точно си тръгнахте? – поиска да узнае Робин.
– С колата на баща ми. Той бе успял да си получи ключовете, като излъга, че иска да провери дали акумулаторът не се е изтощил.
– Видяхте ли нещо необичайно, когато си тръгвахте от фермата?
– Какво например?
– Например будни хора, когато би трябвало да спят? Или – добави тя с мисъл за Джордан Рийни – някои да спят по-дълбоко, отколкото е нормално?
– Това не виждам как бих могъл да го знам – каза Руфъс. – Не, нищо необичайно не видяхме.
– Вие и сестра ви върнахте ли се някога в Чапман Фарм?
– Аз със сигурност не. А доколкото знам, и Роузи не се е връщала.
– Казахте, че баща ви отново отишъл в Чапман Фарм през 2007 година.
– Точно така – кимна Руфъс, сякаш Робин най-сетне показваше някакво обещание в интелектуално отношение, като помнеше този факт, споменат само преди няколко минути. – Бе сменил университета, но и там беше в конфликт с колегите си, смяташе се за ощетяван, тъй че отново напусна и се върна в УХЦ.
Робин направи бързи сметки наум и стигна до извода, че Дзян трябваше да е бил юноша по време на втория престой на Уолтър в Чапман Фарм, тоест достатъчно голям, че да го помни.
– Този път защо си е тръгнал толкова бързо?
– Роузи се разболя от менингит.
– О, съжалявам – промълви Робин.
– Тя оцеля – каза Руфъс, – но майка ми отново трябваше да открие местонахождението му, за да го уведоми.
– Всичко това ми е много полезно – каза Робин.
– Не виждам с какво – вдигна рамене Руфъс. – Със сигурност много хора са отивали на това място и са го напускали оттогава. Бих казал, че нашата история не е толкова необичайна.
Робин реши да не спори на тази тема и попита:
– Имате ли представа къде е Роузи сега? Дори само града? С фамилията на съпруга си ли е известна сега?
– Тя така и не се омъжи – отвърна Руфъс. – Но се прекръсти на Бхакта Даса.
– Какво… как…?
– Прие индуизма. Вероятно е в Индия – отвърна Руфъс с презрителна усмивка. – Същата е като баща ни, пада си по глупави приумици. Бикрам йога. Благовония.
– Майка ви дали знае къде е тя?
– Възможно е – отвърна Руфъс. – Но сега тя е в Канада. Гостува на сестра си.
– Аха – рече Робин. Това обясняваше защо госпожа Фърнсби никога не вдигаше телефона си.
– Е… – Руфъс погледна часовника си. – Това е всичко, което мога да ви кажа, а тъй като ме чака много работа…
– Само един последен въпрос, ако не възразявате – каза Робин и сърцето ѝ отново заблъска, когато бръкна в чантата да извади телефона си. – Спомняте ли си някой във фермата да е имал полароиден апарат за снимки?
– Не. Такива неща не бяха позволени за внасяне там. За щастие, аз бях оставил моето Нинтендо в колата на баща ми – добави Руфъс с доволна усмивка. – Роузи се опита да вземе своето с нея и беше конфискувано. Сигурно още е там.
– Въпросът може да ви се стори странен, но Роузи беше ли някога наказвана във фермата?
– Наказвана? Не, доколкото знам – отвърна Руфъс.
– И се е разстроила, че си тръгвате? Не е искала да си отива?
– Да, казах ви го вече.
– Следващият ми въпрос е още по-странен, знам това… Споменавала ли е някога, че си е слагала маска на прасе?
– Маска на прасе? – повтори смръщен Руфъс. – Не.
– Искам да ви покажа една снимка – каза Робин и си помисли как всъщност никак не го искаше. – Тя е… силно смущаваща, особено за близък човек, но бихте ли могли да ми кажете дали тъмнокосото момиче на снимката е Роузи?
Тя извади една от снимките с маските на прасета, на която тъмнокосото момиче седеше само, голо, с широко разтворени крака, и я подаде през масата.
Реакцията на Фърнсби беше мигновена.
– Как…? Това е гнусно! – изрече той толкова високо, че няколко души обърнаха глави към тях. – Това твърдо не е сестра ми!
– Господин Фърнсби, аз…
– Ще се свържа с адвокатите си да се занимаят с вас! – викна той и скочи на крака. – С адвокатите си!
109
…има дразнещи караници като тези при брачна двойка.
Естествено, това не е благоприятно състояние на
нещата…
„Идзин“, или „Книга на промените“
– И тогава той изфуча навън – приключи разказа си Робин четиресет минути по-късно. Сега седеше до Страйк в паркираното му беемве, от което той наблюдаваше мъжа, когото бяха кръстили Хампстед.
– Хм… – поклати глава Страйк, държащ пластмасова чаша с кафе, купено от Робин по път. – Но той дали е побеснял, защото наистина е сестра му, или защото се бои, че ние така ще твърдим?