– Страйк…
– Не можеш да ми говориш колко са зли и опасни и в същото време да припкаш из Лондон…
– Знаеш ли какво – гневно заговори Робин, – ще съм ти много задължена, ако при всяка наша подобна дискусия не употребяваш думи като „припкаш“ за моите движения.
– Добре, не припкаш – отвърна изнервеният Страйк. – Да му се не види, толкова ли е сложно за разбиране? Имаме си работа с хора, за които знаем, че са способни на убийство. Двете най-опасни за тях фигури в момента сте ти и Роузи Фърнсби и на моята съвест ще тежи, ако ви се случи нещо.
– Какви ги говориш? Защо пък на твоята съвест?
– Аз съм този, който те вкара в Чапман Фарм.
– За стотен път го казвам: никъде не си ме вкарвал! Не съм цвете в саксия, аз исках задачата, предложих се доброволно за нея, а доколкото помня, стигнах там с микробус, не си ме вкарвал ти!
– Добре, чудесно. Ако свършиш в канавка, вината няма да е моя. Благодаря. За съжаление, същото не може да се каже за Роузи, или Бхакта, или както там ѝ е името сега.
– Това пък откъде накъде ще е твоя вина?
– Защото аз се издъних, затова! Помисли! Защо Църквата толкова много се интересува от момиче, което е прекарало само десет дни в Чапман Фарм преди двайсет и една години?
– Заради полароидните снимки.
– Да, но как в Църквата научиха, че имаме полароидните снимки? Защото – отговори си сам Страйк – аз ги показах на погрешния човек, който им докладва. Силно подозирам, че този човек беше Джордан Рийни. Казал го е на тази, която му е звънила и се е представила за жена му. От реакцията на Рийни съдя, че той знаеше точно кой е зад тия маски на прасета. В момента не ме интересува дали той е присъствал, когато са направени снимките. Работата е в това, че човекът в другия край на телефонната линия е научил, че разполагам със свидетелство, което може да погребе Църквата под цунами от мръсна пепел. Маски на прасета, тийнейджъри в содомия един с друг. Това гарантирано ще се появи на първа страница на всички таблоиди и отново ще се разшуми около историята с комуната Ейлмъртън. Те ще искат да затворят устата на всички, присъстващи на тези снимки, защото, ако и един от тях даде показания, на Църквата лошо ѝ се пише. Поставих Роузи Фърнсби в опасност и тъкмо заради това искам да се срещна с Джонатан Уейс.
110
Деветка на пета позиция:
Летящ дракон в небето.
Той помага да бъде съзрян великият човек.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк бе знаел още преди да пристигне в „Олимпия“ в късния петъчен следобед, че Универсалната хуманитарна църква се е разпростряла в света и че има десетки хиляди членове. Наясно бе също, след като бе гледал няколко записа с проповеди на Джонатан Уейс в Ютюб, че той притежава неоспорима харизма. Въпреки това бе смаян от огромното множество, отправило се към викторианската фасада на огромния център за събития. В тълпата бяха представени всички възрасти, имаше и семейства с деца.
Около една пета бяха в анцузи на УХЦ в тъмносиньо. Църковните членове имаха, общо взето, здрав вид, но бяха забележимо по-слаби от хората в цивилни дрехи. Не носеха бижута, не бяха с боядисани коси и нямаха видими татуировки, нито пък сред тях имаше семейни групи. Ако изобщо бяха групирани, то бе по възраст и когато той се приближи до входа, озова се след десетина около двайсетгодишни младежи, разговарящи възбудено на немски, език, който Страйк разбираше достатъчно добре (след като бе имал назначение в Германия по време на военната си кариера), за да схване, че никой от тях още не бе присъствал на реч на живо на Папа Джей.
Около двайсетина младежи в анцузи на УХЦ, явно подбрани по ръст, по сила или според двете, стояха край вратите, а очите им шареха неспирно, докато оглеждаха множеството. Като си спомни, че служител на агенция „Патерсън“ бе отпратен само щом го бяха зърнали, Страйк предположи, че набелязват известни им размирници. Ето защо се погрижи да се поизправи и да се отдели възможно по-далеч от германската група. Умишлено срещна кривогледите очи на нисък и набит мъж със ситно къдрава коса, който отговаряше на описанието на Робин на Дзян Уейс. Понесен от тълпата, нямаше време да види реакцията му.