Овациите траяха пет минути и отмряха едва когато Уейс направи жест с обърнати надолу длани да успокои множеството. И дори когато настана относителна тишина, се чу женски вик:
– Обичам те, Папа Джей!
– И аз те обичам! – отвърна усмихнатият Уейс, при което изригнаха нови аплодисменти и викове.
Най-сетне публиката седна и Уейс, който носеше слушалки с микрофон на главата си, започна да обикаля бавно петоъгълната сцена по посока на часовниковата стрелка, като гледаше към насядалите хора.
– Благодаря ви… благодаря за това посрещане – каза той. – Знаете ли… преди всяка суперслужба се питам: достоен двигател ли съм аз? Не! – изрече сериозно, тъй като се чуха нови крясъци на обожание. – Задавам си този въпрос, защото е отговорна мисия да излезеш напред в позицията на съсъд на Благословената Божественост! Мнозина преди мен са се обявявали за проводници на светлина и обич, вероятно дори са го вярвали, а са грешали… Колко арогантно от страна на човешко създание да се нарече свят човек! Не мислите ли? – Той се огледа наоколо усмихнат, когато заваля дъжд от отрицания.
– Ти наистина си свят човек! – викна мъж от по-високите места, при което тълпата се разсмя, а с нея и Уейс.
– Благодаря ти, приятелю! – викна в отговор. – Но това е въпрос, който се изпречва пред всеки честен човек, когато се качи на подобна сцена. Това е въпрос, който някои представители на медиите… – разрази се буря от дюдюкания – …ми задават често. Не! – усмихна се той и поклати глава. – Не дюдюкайте! Те са прави да питат това! В свят, пълен с шарлатани и използвачи… макар някои от нас да биха искали те да се съсредоточат повече върху нашите политици и едри капиталисти… – оглушителен взрив от аплодисменти – …напълно редно е да се попита с какво право стоя пред вас и твърдя, че съм съзрял Божествената Истина, че не търся нищо повече от това да я споделя с вас, които сте склонни да я приемете. И тъй, единственото, което искам от вас тази вечер, от вече присъединилите се към Универсалната хуманитарна църква и от онези, които не са го сторили, от скептиците и невярващите… да, може би особено от тях… – той се засмя леко и тълпата услужливо откликна – …е да направите едно просто изявление, ако чувствате, че можете. То с нищо не ви обвързва. Не изисква нищо освен отворено съзнание. Смятате ли за възможно, че съм видял Бог, че познавам Бог така добре като най-близките си спътници, и че имам доказателство за вечния живот? Възможно ли е това? Не искам нищо повече, нито вяра, нито сляпо приемане. Ако мислите, че можете да го кажете, моля ви да ми кажете следното сега…
Екраните станаха черни с четири думи, изписани в бяло на тях.
Аз признавам тази възможност.
Корморан Страйк, който седеше със скръстени пред гърдите ръце и изражение на пълно отегчение, нищо не призна.
111
…втората линия може да е тази на жената,
активна в къщата, докато петата
е на мъжа, активен във външния свят.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин беше в офиса на Денмарк Стрийт. Пат вече си беше тръгнала и Робин се чудеше дали да не остане до връщането на Страйк от сбирката, тъй като Мърфи беше на работа тази вечер.
Тревогата ѝ я затрудняваше да се съсредоточи върху каквото и да било. Събитието, на което присъстваше Страйк, отдавна трябваше да е започнало. Робин се тревожеше за него и си рисуваше неща, за които съзнаваше, че са слабо вероятни, ако не и ирационални: Страйк бе посрещнат там от полицията, информирана за някакви фалшиви обвинения, скалъпени от Църквата срещу него; Страйк биваше затътрен до микробус на УХЦ точно както бе споменал преди няколко дни, че тя може да бъде отвлечена на улицата.
Направо си нелепа, смъмри се сама, но нервността не я напускаше.