Робин се върна във външния офис, отключи шкафа с досиета и извади това на УХЦ. След като отново се настани пред съдружническото бюро, прегледа бележките, които бе направила по време на интервюто си с Руфъс, а после и разпечатките от регистъра за имотите на семейство Фърнсби. Уолтър вече не притежаваше нищо. Майката на Роузи живееше в Ричмънд, а Руфъс и жена му в Енфийлд.
При все че прилежно проучи всички налични документи, Робин не откри следи Роузи да е притежавала някога имот в Обединеното кралство под нито едно от познатите ѝ имена. Никога не се бе омъжвала и нямаше деца. Сега наближаваше четиресет. Прие индуизма. Вероятно е в Индия. Глупави приумици. Бикрам йога. Благовония.
В съзнанието на Робин се оформяше смътен портрет на жена, която виждаше себе си като свободен дух, но която би могло да е претърпяла емоционална или финансова криза. (Много ли трийсетгодишни биха отишли доброволно да живеят при баща си, както бе направила Роузи, преди да смени името си, ако нямаха друга алтернатива?) Или пък Роузи бе от онези хаотични хора, които не оставяха много следи за себе си в архивите, тъй като или живееха при някого, или се самонастаняваха, както бе правила Леда Страйк?
Звъненето на мобилния ѝ телефон накара Робин да подскочи.
– Ало?
– Здравей – чу гласа на Прудънс. – Как си?
– Добре – отговори Робин. – А ти?
– Прилично. Аз… имах сеанс с Флора днес следобед.
– О – промълви Робин и се напрегна.
– Казах ѝ… длъжна бях… кой е човекът, свързал се с нея в Пинтерест относно рисунките ѝ. Извиних се, казах, че по моя вина Корм е узнал самоличността ѝ, та макар и да не съм я назовавала.
– Ясно – каза Робин.
– Та така… говорихме за вашето разследване и аз ѝ казах, че още някой е успял да напусне Чапман Фарм, че вие сте му помогнали и… с две думи, тя иска да се срещне с въпросния човек.
– Наистина ли? – попита Робин, която осъзна, че е била със затаен дъх.
– С нищо повече не се обвързва за момента, нали така? Но ако вие с Корморан сте съгласни, тя казва, че е готова да се срещне с този бивш член на УХЦ в мое присъствие и с някой, който да осигурява подкрепа на него.
– Това е фантастично – отговори Робин. – Прекрасно е, Прудънс, много ти благодаря. Ще говорим със сина на нашия клиент и ще видим дали той ще пожелае да се види с Флора. Сигурна съм как ще види полза за себе си.
След разговора с Прудънс Робин провери графика на дежурствата и прати съобщение на Пат.
Прощавай, че те безпокоя в извънработно време, Пат, но дали можем със Страйк да дойдем утре в десет часа сутринта у вас, за да говорим с Уил?
Пат, както си ѝ беше навикът, звънна на Робин пет минути по-късно, вместо да ѝ отговаря със съобщение.
– Искате да дойдете да го видите ли? – попита с присъщия си баритон. – Ами да, добре.
– Как е той?
– Още реди напеви по малко. Казвам му: „Престани с това и ела ми помогни със съдовете“ и той го прави. Набавих му още дрехи. Сега, като не е с анцуга си, изглежда по-щастлив. В момента играе шах с Денис. Цин току-що я сложих да си легне. Голяма бърборана се оказа. Четох ѝ „Гладната гъсеница“. Пет пъти поред ме накара да го направя.
– Пат, наистина не можем да ти се отблагодарим за всичко това.
– Няма проблем. Той е възпитан младеж, личи си. Ще е съвсем приличен, когато прочисти докрай щуротиите си.
– Споменава ли Удавената пророчица? – поинтересува се Робин.
– Да, снощи – отвърна с равен глас Пат. – Денис му каза: „Нали не вярваш в призраци, та ти си интелигентно момче“, а Уил отговори, че и Денис щял да повярва, ако бил видял каквото е виждал той. Хора да левитират например. Денис го попита: „Колко високо се вдигаха?“. Уил отвърна, че на десетина сантиметра. И тогава Денис му показа какъв фокус правят. Горкото момче едва не падна връз газовата ни печка.
– А Денис откъде знае как се фалшифицира левитация? – учуди се Робин.
– На младини негов приятел го правел, за да впечатлява момичетата. А някои девойчета са адски глупави, да си го кажем направо. На кого му е притрябвал мъж, дето умее да се вдига на десет сантиметра във въздуха?