Робин се разсмя, отново благодари на Пат и ѝ пожела приятна вечер. След като затвори, установи, че настроението значително се е повишило. Сега разполагаше с нова теория и с потенциално възлова среща, за които да разправи на Страйк, когато се прибереше. Погледна часовника си. Страйк вече трябваше да е прекарал на сбирката на Уейс повече от час, но Робин познаваше маниера на Папа Джей, той сигурно едва започваше. Почуди се дали да не поръча доставка на храна до офиса, докато преглежда досието на УХЦ.
Изправи се с телефона в ръка и отиде до прозореца, като се чудеше какъв вид пица ѝ се яде. Слънцето залязваше и сега Денмарк Стрийт беше в сянка. Магазините бяха затворени, върху много от витрините бяха спуснати метални капаци.
Робин тъкмо бе решила, че ѝ се иска нещо с каперси, когато зърна висок, едър и облечен изцяло в черно мъж да върви по улицата. Много странно за тази топла августовска вечер беше нахлупил качулката си. Робин вдигна телефона си, превключи го на режим снимане и направи запис на мъжа, докато слизаше по стълбите край отсрещния музикален магазин и се скри в сутерена долу.
Може би познаваше собственика на магазина? Може би беше инструктиран да иде при вратата под нивото на улицата?
Робин спря камерата и изгледа няколко секунди от записа си. После, със събудилата се отново интуиция от преди малко, се върна към файла на УХЦ и извади снимките на маскирания натрапник с пистолета, които Страйк бе принтирал от записа на камерата.
Можеше да е въпросният човек, но със същата сила може и да не беше. Носеха подобни черни якета, но снимките от слабо осветената стълбищна площадка бяха твърде неясни за категорично идентифициране.
Дали да не се обадеше на полицията? Но какво би могла да им каже? Че някой с черно яке и нахлупена качулка е в близост до офиса и е слязъл надолу по някакви стълби? Нищо престъпно нямаше в това.
Робин напомни сама на себе си, че онзи с пистолета беше изчакал до падането на нощта и изгасянето на всички лампи в сградата, за да действа. Сега вече се чудеше дали доставката на пица е добра идея. Щеше да се наложи да отвори на доставчика вратата към улицата, за да влезе; ами ако онзи с черното яке се шмугнеше вътре заедно с доставчика, опрял оръжие в гърба му? Или ставаше абсурдно параноична?
Не – чу гласа на Страйк в главата си. – Просто си съобразителна. Дръж го под око. Не напускай офиса, докато не се увериш, че си е тръгнал.
Робин осъзна, че силуетът ѝ вероятно се виждаше дори зад венецианските щори, и отиде да изгаси осветлението в офиса. После придърпа към прозореца стола на Страйк и седна на него с папката за УХЦ в скута си, като редовно хвърляше поглед към улицата. Облечената в черно фигура все така не се виждаше.
112
Деветка на четвърта позиция:
Той настъпва тигъра по опашката.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Джонатан Уейс вече бе обяснил как УХЦ е открила общи елементи във всички вероизповедания и ги е обединила в една всеобхватна система от убеждения. Цитирал бе Исус Христос, Буда, Талмуда и най-вече себе си. Призовал бе поотделно Джайлс Хармън и Ноли Сиймур на сцената, където всеки от тях бе хвалил от сърце вдъхновяващия гений на Папа Джей – Хармън с интелектуална тежест, която му спечели аплодисменти, а Сиймур с момичешки възторг, който публиката оцени още по-високо.
Небето, видимо през стъклените панели на сводестия таван, постепенно стана тъмносиньо. Страйк с неговия един крак и половина се усещаше схванат и пробождан от иглички на стола си на втория ред. Уейс бе преминал към заклеймяване на световните лидери, а на екраните над него бяха показвани кадри от война, глад и опустошена природа. В края на по-кратките му изречения тълпата надаваше викове, награждаваше цветистото му ораторство с аплодисменти и ревеше одобрително при всеки упрек срещу елита и подпалвачите на войни. Като си погледна часовника, Страйк си помисли, че несъмнено трябваше вече да привършва. Но минаха още двайсет минути и детективът, освен че беше силно отегчен, изпитваше нужда да посети тоалетната.
– Е, кои от вас ще ни помогнат? – викна най-сетне Уейс с трептящ от емоции глас, застанал самичък в осветения от прожектор кръг, а всички други бяха в сянка. – Кои ще се присъединят? Кои ще застанат редом с мен, за да преобразим този повреден свят?
Докато говореше, петоъгълната сцена започна да се трансформира, което бе съпроводено с нови писъци и аплодисменти. Пет панела се издигнаха като корави венчелистчета на цвете, за да открият петоъгълен басейн за кръщение. По вътрешната страна на панелите имаше стълбички за по-лесен достъп до водата. Уейс остана върху малка кръгла платформа в средата. Сега покани всички желаещи да се присъединят към УХЦ да идат при него и да се преродят в Църквата.