– …тогава му казах, че изобщо не схваща хетеродоксалното…
Явно осъзнал, че гласът му звучи самотно в помещението, Хармън млъкна по средата на изречението.
– Добър вечер – поздрави Страйк и пристъпи по-навътре.
Ако Джонатан Уейс бе възнамерявал да го притесни, като го посрещна сред множество от хора, силно бе подценил своя опонент. На Страйк му подейства стимулиращо да се изправи лице в лице с най-презираните от него хора: фанатици и лицемери, както ги наричаше в себе си, всеки без съмнение убеден в собствената си много важна мисия за каузата на грандиозната мисия на Уейс, сляп за собствените си мотиви и безразличен към безвъзвратната вреда, нанасяна от човека, на когото се бяха заклели във вечна вярност.
Уейс се изправи, остави кърпата в скута му да падне върху подлакътника на креслото и тръгна към Страйк с чаша в ръка. Усмивката му бе очарователна и смирена като при появата му на петоъгълната сцена.
– Радвам се… искрено се радвам, че сте тук.
Той протегна ръка и Страйк я пое, като го гледаше от горе надолу.
– Не заставайте зад господин Страйк – каза Уейс на обикновените членове, които бяха приближили да наобиколят двамата. – Говори за лоши обноски. Или – обърна се той отново към Страйк – мога да ви наричам Корморан?
– Наричайте ме както желаете – отвърна Страйк.
– Мисля, че тук е доста населено – каза Уейс и Страйк бе принуден да му признае едно: само за няколко секунди бе усетил, че гостът му не се стряска от многото присъстващи в стаята. – Принципали, останете, моля. Колкото до останалите, знам, че няма да възразите да ни оставите… Линдзи, ако Джо е още отвън, нека се присъедини към нас.
Повечето от хубавките млади жени напуснаха стаята.
– Имате ли тоалетна тук, че искам да се изпикая? – каза Страйк.
– Разбира се, разбира се – каза Уейс и посочи към бяла врата. Ей там.
Страйк леко го досмеша, като видя, че Уейс бе донесъл свои собствени тоалетни принадлежности, защото силно се съмняваше в „Олимпия“ редовно да предоставят сапуни „Ерме“ или хавлии „Армани“. Страйк бръкна в джоба на хавлията, но той беше празен.
– Моля седнете – покани го Уейс при появата му.
Някой придърпа кресло срещу това на водача на Църквата. Когато Страйк се отзова на поканата, в стаята влезе Джо Джаксън и отиде при другите принципали, които стояха прави, или седяха зад водача.
– Отиде си – информира той Уейс. – Остави за теб тази бележка.
– Ще я прочета по-късно – отвърна безгрижно Уейс. – В момента интересът ми е изцяло насочен към Корморан. Нали няма да имате нищо против – обърна се към детектива – жена ми да слуша разговора ни? Знам, че ще се радва да ви чуе.
– Моля, не възразявам – отвърна Страйк.
– Бека – каза Уейс и посочи към доста усъвършенстван на вид лаптоп върху близък стол. – Би ли се свързала с Мадзу по Фейстайм? Благодаря ти сърдечно. Вода? – попита той Страйк.
– Ще е чудесно – отговори детективът.
Ноли Сиймур стрелкаше гневно Страйк, все едно току-що ѝ беше казал, че хотелът му не е получил резервацията ѝ. Бека Пърбрайт беше заета с лаптопа и не поглеждаше към Страйк. Останалите принципали излъчваха неловкост, презрение, престорено безразличие или, в случая на Джо Джаксън, непогрешима напрегнатост.
– Как е съдружничката ви? – попита със сериозно изражение Уейс, като се облегна на креслото си, когато Бека подаде на Страйк бутилка студена вода.
– Робин ли? Много по-добре сега, като е извън сандъка – отвърна Страйк.
– Сандък? Какъв сандък?
– Вие не помните ли сандъка, в който бе заключена съдружничката ми, госпожице Пърбрайт?
Бека не даде признак, че го е чула.
– Впрочем госпожица Елакот само бизнес съдружник ли ви е, или нещо повече? – поинтересува се Уейс.
– Синовете ви не са ли тук? – попита Страйк, като се огледа. – Мернах отвън онзи, който прилича на питекантроп.
– Папа Джей – обади се тихо Бека. – Мадзу.
Тя нагласи лаптопа така, че Мадзу да вижда съпруга си, и за пръв път от трийсет години Страйк погледна лицето на момичето, което бе отвело сестра му от футболния мач във Форджман Фарм и я бе затворило с педофил. Седеше пред полици, отрупани с китайски статуетки. Дългата ѝ черна коса падаше като завеса от двете страни на лицето ѝ и подчертаваше бледия ѝ остър нос. Очите ѝ бяха в сянка.
– Това е Корморан Страйк, любов моя – съобщи Уейс, обръщайки се към лицето на екрана. – Съдружникът на нашата госпожица Елакот.
Мадзу не каза нищо.