– Чрез феромони – предположи Робин.
– Може би. Или си имат специални сигнали за повикване. Като пингвините.
Робин се разсмя.
114
Разваленото по вина на човек може да бъде поправено
отново чрез човешки усилия.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Както по-късно си признаха един пред друг, през първия час, докато Страйк и Робин разговаряха с Уил в дома на Пат в Килбърн, всеки поотделно си бе мислил, че мисията им е обречена. Той неумолимо отказваше да се срещне с Флора Брюстър и настояваше, че не желае имунитет от съдебно преследване, защото заслужавал затвор. Искаше единствено Лин да бъде намерена, та да може да се грижи за Цин, след като той самият се предаде на полицията.
Пат бе извела дъщерята на Уил на пазар, за да им даде възможност да поговорят на спокойствие. Стаята, в която седяха, беше малка, чиста, имаше силен застоял мирис на „Суперкингс“ и бе отрупана със семейни снимки, но се оказа още, че Пат имала неподозирана слабост към кристални фигурки на животни. Уил носеше нов зелен пуловер, който, макар и да висеше край много слабото му тяло, му прилягаше и отиваше далеч повече от мръсния анцуг на УХЦ. Тенът му бе подобрен, сенките под очите ги нямаше и в продължение на цели шейсет минути той не бе споменал Удавената пророчица.
Когато обаче Страйк започна да губи търпение, притисна Уил на темата защо не иска поне да поговори с друг бивш член с оглед да обединят силите си и да освободят възможно най-много хора от Църквата, а Уил каза:
– Не можете да ги освободите всичките. Тя иска да ги задържи. Пуска някои, дето не са добри, такива като мен, да си идат…
– Коя е „тя“? – попита Страйк.
– Знаете коя – промърмори Уил.
Чуха външната врата да се отваря. Страйк и Робин предположиха, че Пат и Цин се връщат, но вместо тях се появи пълен около седемдесетгодишен русоляв мъж с очила. Носеше фланелка на „Куинс Парк Рейнджърс“, кафяви панталони, с каквито Страйк бе свикнал да вижда Тед, и с брой на „Дейли Мейл“ под мишница.
– А, вие сте детективите.
– Същите – отвърна Страйк и се изправи да се ръкува.
– Денис Чонси. Всички искате чай, нали? Аз самият ще пия, тъй че не ми представлява трудност.
Денис се скри в кухнята. Робин забеляза, че той накуцва леко, нищо чудно да бе паднал по време на демонстрираната левитация.
– Чуй, Уил… – подхвана Страйк.
– Ако говоря с Флора преди полицията, никога няма да стигна до полицията, защото тя ще дойде за мен, преди да мога…
– Кой ще дойде за теб? – Денис, който очевидно имаше остър слух, се бе появил на прага на дневната, дъвчейки шоколадова бисквитка. – Удавената пророчица, а?
Уил придоби смутен вид.
– Казах ти, синко. Всичко това е само в главата ти. – И Денис се почука по слепоочието.
– Виждал съм…
– Виждал си фокуси – прекъсна го Денис добродушно. – Ей това си виждал. Фокуси. Здравата са те обработвали, но всичко е фокуси, да знаеш.
Той отново се скри. Преди Страйк да е казал нещо друго, чуха входната врата да се отваря повторно. Малко след това в стаята влезе Пат.
– Поразходих я, а тя взе, че заспа – изрече с ръмженето, което при нея минаваше за шепот. – Оставих я в антрето.
Пат съблече жакета си, извади от джоба му пакет „Суперкингс“, запали една, седна на креслото и попита:
– Е, какво става?
Докато Робин ѝ обясни за желанието на Флора Брюстър да се срещне с Уил, Денис се бе върнал с каничка прясно запарен чай.
– Звучи ми като добра идея – каза Пат и впери изпитателен поглед в Уил. Дръпна силно от цигарата си. – Ако искаш от полицията да те приемат сериозно – каза и издуха дима, тъй че за момент лицето ѝ се скри зад синкав облак, – имаш нужда от човек, който да потвърди думите ти.
– Именно – каза Страйк. – Благодаря ти, Пат.
– Господин Чонси, седнете вие тук – каза Робин и се надигна, тъй като други столове нямаше.
– Не, седи си, миличка, аз трябва да се погрижа за гълъбите – отвърна Денис. Той си наля чаша чай, сложи си три бучки захар и отново излезе.
– Състезателни гълъби – поясни Пат. – Държи ги отзад. Само не отваряйте дума пред него за Фъргюс Маклауд. От един месец сутрин, обед и вечер все това слушам.
– Кой е Фъргюс Маклауд? – поинтересува се Робин.
– Той е мамил – неочаквано се обади Уил. – С микрочип. Птицата изобщо не е излизала от клетката си. Денис ми разправи всичко.
– Голямо облекчение е да има някой друг да му слуша тирадите – подхвърли Пат и извъртя очи в гримаса.
Телефонът на Страйк иззвъня: Мидж.