– Извинете ме – каза.
Като не искаше да рискува да събуди Цин, дълбоко заспала в количка край външната врата, той мина през кухнята и оттам излезе в малкото дворче. Половината от него бе заделено за гълъбите и Денис се виждаше през прозореца на гълъбарника, където очевидно чистеше клетките.
– Мидж?
– Лин е в клиниката – заговори развълнувано тя. – Таша току-що ми се обади. Джоу не е бил там снощи и Таша се прокраднала до пристройката. Вратите били заключени, но на един прозорец щорите били спуснати през цялото време, откакто тя е там. Опитала се да надзърне през пролука и… слушай само! Кльощаво русо момиче повдигнало щората и се втренчило право в нея. Таша каза, че били буквално нос до нос. Едва не паднала назад по задник. Тогава според Таша момичето явно осъзнало, че тя не е с униформа на персонала, и изрекло само с устни „Помогни ми“. Таша ѝ показала с жест да вдигне прозореца, но той бил закован. После Таша чула някой да приближава, тъй че трябвало да избяга оттам, но с устни изрекла на Лин, че ще се върне.
– Отлично – каза Страйк. Умът му бързо заработи, докато гледаше как Денис говори на гълъба в ръката си. – Добре, слушай. Искам да идеш в Боръмуд. Таша може да има нужда от помощ. Отседни в някое хотелче или пансион в близост. Ако Таша може да се добере отново до въпросния прозорец довечера, нека да допре до него бележка, че Уил е излязъл заедно с Цин, че и двамата са в безопасност.
– Ще го направим – обеща Мидж, явно останала във възторг. – А какво ще кажеш аз да…?
– Засега стой близо до клиниката, та да не би да се опитат да преместят Лин през нощта. Не пробвай спасяване и поръчай на Таша да не поема излишни рискове, ясно?
– Ясно – потвърди Мидж.
– Ако имаме късмет – каза Страйк, – тази новина ще подпали Уил като пръчка динамит, защото не знам кое друго ще успее при него.
115
В моменти, когато се появят противоречиви настроения, водещи до недоразумения,
трябва да вземем активни и бързи мерки да отстраним
недоразуменията и взаимното недоверие.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Отне ни час и половина да го убедим – разказваше по-късно Робин на Мърфи в апартамента си. Той бе искал да я изведе на вечеря, но Робин се чувстваше изтощена и му каза, че предпочита да ядат у дома ѝ, тъй че Мърфи пристигна с китайска храна. Робин избегна нудлите, нямаше желание да ги вкуси до края на живота си.
– Въртяхме се в кръг отново и отново – продължи тя, – но Пат накрая уцели в десетката. – Каза на Уил, че Лин вероятно няма да е достатъчно здрава, че да поеме Цин от мига, щом излезе на свобода, и то ако успеем да я измъкнем, разбира се. Заяви на Уил, че най-доброто, което може да направи, е да се предпази от влизане в затвора, та да може да помага. Така или иначе, уредено е вече: в понеделник вечерта ще заведем Уил в дома на Прудънс.
– Чудесно – отвърна Мърфи.
Той не бе особено разговорлив, откакто бе дошъл, и не се усмихна, като каза това. Робин прие, че той също е изморен, но сега долови и известно напрежение.
– Добре ли си? – осведоми се.
– Да, съвсем добре – каза Мърфи.
Той сипа още чоу мейн в чинията си, после попита:
– Как така не ми се обади снощи, когато мъжът в черно се е опитал да влезе в сградата?
– Ти беше на работа – отвърна Робин изненадана. – Какво би могъл да направиш?
– Ясно – кимна Мърфи. – Значи би ми се обадила само ако мога да бъда полезен?
У Робин се надигна позната смесица от неловкост и раздразнение, същата, която бе усещала твърде много пъти по време на брака си.
– Не, разбира се – отговори. – Но сменихме ключалките. Онзи нямаше как да влезе. Не бях в опасност.
– И все пак си прекарала нощта в офиса.
– Като предпазна мярка – уточни Робин.
Вече знаеше точно кое тормози Мърфи: същото, което бе тормозило Матю и преди да се оженят, и след това.
– Райън…
– Как така Страйк не е разбрал, че си в офиса, когато се е прибрал от онази религиозна сбирка?
– Лампите бяха изгасени.
– Значи си го чула да се качва горе, но не си излязла да го попиташ как е минало с Уейс? Чакала си до сутринта?
– Не го чух да се качва горе – отвърна Робин искрено. – От вътрешния офис не се чува, а аз бях там.
– И не му прати съобщение, че ще останеш там през нощта?
– Не – отговори Робин с усилие да не показва, че е ядосана, защото бе прекалено уморена за разправия. – Защото не бях решила, че ще остана чак до един часа. Беше твърде късно за метрото, а и още се тревожех, че онзи с черното яке може да се навърта наоколо.