– Току-що ми каза, че не си била в опасност.
– Не бях, стига да останех вътре в сградата.
– Можеше да си повикаш такси.
– Знам, че можех, но бях много уморена и реших да остана.
– Не се ли тревожеше какво може да се е случило със Страйк?
Вече на ръба да изгуби схватката с гнева си, Робин заяви:
– Аз не съм му съпруга, а и той може сам да се оправя. Както ти казах, бях твърде заета да се присъединявам към сайтове за запознанства, та да открия жената, с която имаме нужда да говорим.
– И той не ти позвъни, след като е напуснал сбирката?
– Не. Вече беше късно и вероятно е приел, че съм си легнала.
– Ясно – изрече Мърфи с точно същата свадлива нотка в гласа като Матю някога, когато обсъждаха Страйк.
– За бога, просто попитай – избухна накрая Робин. – Попитай ме дали съм спала горе.
– След като казваш, че си спала в офиса…
– Това казвам, защото е истината, и може да ме подлагаш колкото искаш на кръстосан разпит, но историята няма да се промени, защото ти казвам какво действително се случи!
– Добре – каза Мърфи и в тази едничка дума прозвуча толкова много от Матю.
– Слушай, минавала съм през тези глупости вече и не искам да го правя пак.
– Какво значи това?
– Значи, че не си първият мъж, който мисли, че няма как да съм в съдружие със Страйк и да не се чукам с него. След като ми нямаш доверие…
– Не опира до доверие.
– Как да не опира до доверие?! Досега се мъчи да ме хванеш в лъжа!
– Може да си искала да пощадиш чувствата ми. Да си спала горе и нищо да не се е случило, но да не ти се ще да признаеш, че си била там.
– Изобщо не беше така! Със Страйк сме приятели! И той ходи с адвокатка.
Лъжата изскочи лесно и инстинктивно от устата на Робин и когато видя лицето на Мърфи да се прояснява, разбра, че е изпълнила целта си.
– Това никога не си ми го казвала.
– Не подозирах, че те вълнува любовният живот на Страйк. За в бъдеще ще те държа в течение.
Мърфи се засмя.
– Извинявай, Робин – каза и посегна да хване ръката ѝ. – Искрено съжалявам. По дяволите… не исках да… Лизи ме напусна заради уж „приятел“.
– Знам това, но забравяш важен факт: аз не съм Лизи!
– Да, така е, прости ми. Та от колко време ходи Страйк с тази адвокатка?
– Нямам представа… от месеци. Не си водя бележки – отговори Робин.
Останалата част от вечерта премина дружелюбно. Уморена и все още ядосана, но с желание да запази мира, Робин си каза, че по-нататък ще му мисли, ако Ник, Илза или самият Страйк разкриеха случайно, че връзката му с Бижу е приключена.
116
Деветка в началото:
Скрит дракон.
Не предприемай действия.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Голяма част от следващите три дни Робин прекара в блъскане на главата си над въпроса без отговор за състоянието на собствените си чувства и в гадаене за бъдещата траектория на проявилата се отскоро ревнивост на Мърфи. И тези ли отношения щяха да тръгнат по същия път като брака ѝ през нарастващо напрежение към деструктивна експлозия, или тя просто проектираше върху Мърфи някогашните отблъсквали я характеристики, при все че той бе направил толкова много за нея?
Въпреки че бе приела примирието и се стараеше да се държи, сякаш е простила и забравила, принудена бе да разсъждава над въпроси, свързани с Корморан Страйк. Онези фатални думи – „Аз също те обичам“, бяха извикали промяна у Мърфи. Твърде пресилено би било да нарече новото му отношение към нея собственическо, но у него се долавяше самоувереност, каквато бе отсъствала преди.
В моменти, когато бе по-откровена пред себе си, Робин се питаше защо наистина не му се бе обадила, когато се уплаши, че въоръжен човек се спотайва в близост. Единствените отговори, които ѝ хрумваха, бяха объркани, а някои отваряха врати към нови въпроси, над които не искаше да разсъждава. В единия край на кантара, където признаваше емоциите си, беше страхът ѝ, че Мърфи би реагирал пресилено. Не бе искала да поднася на приятеля си оправдание да ѝ натяква за поеманите рискове, това вече го получаваше в достатъчна степен от майка си. И все пак, нашепваше съвестта ѝ, на Страйк позволяваше да ѝ поръчва да се пази, нали така? Изпълнила бе исканията му да пътува с такси и да не поема задачи сама. Каква беше разликата?
Отговорът (така си каза Робин) беше, че със Страйк имаха общ бизнес, което му даваше известни права – но тук самоанализът ѝ започваше да буксува, защото Мърфи също имаше права, просто тя бе по-склонна да ги пренебрегне. Подобни разсъждения я приближаваха опасно до принудата да признае нещо, което решително избягваше. Мислите относно действителните чувства на Страйк, както тя знаеше от предишен опит, водеха само до объркване и болка.