– Добре – каза Робин и с жест възпря Страйк да изсипе нови обвинения. – Мидж, ако тя се престори, че е изгубила пръстен или нещо такова…
– Отиде вече в стаята за масажи да провери, но първо се обади на мен, защото очевидно…
– Да – изръмжа Страйк. – Очевидно!
– Съобщи ни какво се е случило – поръча Робин. – Обади ни се.
– Непременно – каза Мидж и затвори.
– Дяволите го взели! – ядосваше се Страйк. – Какво казах на Таша? Не поемай рискове, бъди свръхпредпазлива, а тя отишла през деня при шибания прозорец!
– Да, така е – продума Робин. – Така е.
– Изобщо не биваше да вкарваме аматьор там!
– Нямаше друг начин. Трябваше ни човек, за когото да не подозират, че има връзка с нас. Да се надяваме сега, че ще намери онази бележка.
Страйк се изправи и закрачи из стаята.
– Ако са намерили бележката, Джоу сигурно крои да повтори онзи номер с Джейкъб. Да скрие Лин и да я замести бързо с друга блондинка. По дяволите, лоша работа… Ще се обадя на Уордъл.
И Страйк го направи. Робин слушаше как Страйк излага проблема на най-близкия си човек в полицията. Както би могла да предскаже, на Уордъл му бяха нужни много обяснения и куп повтаряния, та да схване какво всъщност му казва Страйк.
– След като на Уордъл му е трудно да повярва, мога да си представя как ще реагират редовите полицаи – каза Страйк с огорчение, след като затвори. – Не мисля, че ще приемат като приоритет задача да спасят момиче, отседнало в луксозен спа санаториум. Колко е часът?
– Време е да тръгваме – отвърна Робин и изключи компютъра си.
– Ще закараме ли Пат до тях?
– Не, тя има среща с внучката си. Денис ще гледа Цин, докато Уил е с нас.
Страйк и Робин тръгнаха пеша към гаража, където Страйк държеше беемвето си. Беше топла вечер, приятна промяна след непрестанното ръмене през последните дни. Тъкмо бяха стигнали до гаража, когато телефонът на Страйк отново зазвъня: Луси.
– Здравей, какво каза лекарят? – попита той.
– Според него Тед е претърпял микроинсулт.
– О, да му се не види – изпъшка Страйк, докато отключваше колата със свободната си ръка.
– Искат да му направят скенер. Може да стане най-рано в петък.
– Ясно – каза Страйк и седна на мястото до шофьора, а Робин пое волана. – Ако искаш, аз ще ида с него. Целият товар падна върху теб.
– Благодаря, Стик – каза Луси. – Оценявам го.
– Слава богу, че е бил у вас, когато се е случило. Представяш ли си да го беше сполетяло, докато е сам в Сейнт Моус.
– Да, помислих си го – каза Луси.
– Аз ще го заведа за скенера, а после ще обсъдим плановете. Става ли?
– Да – отвърна Луси, но звучеше отчаяна. – А при теб как е?
– Натоварено – отвърна Страйк. – Ще ти звънна по-късно.
– Всичко наред ли е? – попита Робин, като изчака Страйк да свърши разговора си, за да включи двигателя.
– Не – отговори Страйк и когато поеха по улицата, сподели за микроинсулта на Тед, за неговия алцхаймер, за бремето, носено от Луси в момента, и за вината си, че не участва.
Вследствие на това никой от двамата не забеляза синия форд фокус, който се отдели от бордюра на сто метра от гаража, когато Робин натисна газта.
Скоростта на форда често се променяше, тъй че разстоянието между него и беемвето варираше и понякога го делеше само една кола, а друг път цели три коли от беемвето. Двамата детективи бяха дотолкова унесени в отделните си, съвместни, общи и конкретни тревоги, та не забелязаха, че отново са следени.
117
Кан представлява сърцето, душата,
заключена в тялото, принципа на светлина,
пленена в мрака – тоест разума.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Едва когато Робин приближи къщата на Прудънс, регистрира в далечно ъгълче на съзнанието си, че е зърнала син форд фокус в огледалото за обратно виждане и по-рано през време на пътуването им. Тя зави по улицата на Прудънс, а синята кола най-невинно си продължи напред. Загрижена за предстоящата среща между Уил и Флора, тя мигом забрави форда.
– Прудънс ще ти хареса – заговори тя насърчително на Уил, който почти не бе проговарял в колата. – Много е мила.
Уил погледна към голямата едуардианска къща, застанал с приведени рамене, скръстени ръце и крайна неприязън, изписана на лицето му.
– Здравейте – каза Прудънс, като отвори външната врата, дискретно елегантна с бежови панталони и блуза. – О…
Лицето ѝ помръкна, като видя Страйк.
– Проблем ли има? – попита той, като се зачуди дали е очаквала да ѝ се обади и извини след последния им разгорещен разговор. Но тъй като се смяташе за съвършено невинен по въпроса за идентифицирането на Флора, изобщо не му бе минала през главата подобна мисъл.