Каквито и да бяха чувствата на племенниците му към него, никой от двамата не му предложи нещо за хапване. Той не се засегна, на тяхната възраст също надали би се досетил да предлага храна на почти непознати възрастни. Но преди половин час бе отишъл до кухнята и като не искаше да бъде обвинен, че си позволява волности, почерпи се само с няколко бисквити. Сега продължаваше да е много гладен и тъкмо си мислеше да предложи на Робин да се отбият през драйв-ин „Макдоналдс“ на път към дома на Пат, когато телефонът му изжужа със съобщение. Доволен, че има занимание, той го извади и видя номера на Мидж.
Таша току-що ми прати съобщение. Не е намерила бележката. Хавлията е била отнесена, преди да се върне при стаята за масаж. Никой не и` е задавал въпроси защо е чукала на прозореца. Как искаш да постъпи тя?
Страйк ѝ написа:
Да не прави нищо. Полицията вече е уведомена, че там държат Лин против волята и` . Просто да наблюдава изхода, в случай че решат да я преместят.
Почти бе приключил да пише, когато вратата на кабинета на Прудънс се отвори. Сестра му излезе първа. После се появи Уил, леко зашеметен.
– Може ли да използвам тоалетната? – промърмори той на Прудънс.
– Разбира се – отвърна тя. – По коридора, втората врата вляво.
Уил отиде натам. След него от стаята излезе едра къдрава жена, облечена изцяло в черно, и накрая Робин. Прудънс бе отишла да отвори външната врата, но Флора се обърна към Робин и продума срамежливо:
– Може ли да те прегърна?
– Разбира се – отговори Робин и разтвори ръце.
Страйк гледаше как двете жени се прегърнаха. Робин проговори нещо в ухото на Флора, а тя кимна, преди да хвърли притеснен поглед към Страйк и да се скрие от погледа му.
Робин веднага влезе в дневната и зашепна забързано:
– Купища нова информация. Любовно лекуване – Папа Джей чука жени, които са лесбийки или душевноболни, за да ги лекува. Драконовата поляна – там погребват хората, умрели в Чапман Фарм, в поле, което се разорава, и Флора е сигурна, че смъртта им не се регистрира. Но голямата новина е Живата жертва. Това…
Уил влезе в дневната все още малко дезориентиран.
– Добре ли си? – попита го Страйк.
– Да – отговори Уил.
Чуха външната врата да се затваря. Прудънс влезе при тях.
– Прощавай, че се забавихме толкова – каза на Страйк. – Силви или Джери предложиха ли ти нещо за хапване?
– Ъъ… не, но няма проблем – отвърна Страйк.
– Ами тогава нека аз…
– Не, наистина няма нужда – настоя Страйк, който вече се бе обвързал в мислите си с бургер и картофки. – Трябва да върнем Уил при Цин.
– Да, разбира се – каза Прудънс и вдигна очи към Уил. – Ако някога пожелаеш да поговориш с някого, Уил, няма да ти вземам такса. Помисли си, става ли? Или мога да ти препоръчам друг психотерапевт. И прочети книгите, които дадох на Робин.
– Благодаря – отговори Уил. – Ще го направя, да.
Сега Прудънс се обърна към Робин.
– Това с Флора беше голямо постижение. Никога преди не съм я виждала такава.
– Радвам се от сърце – усмихна се Робин.
– И според мен от възлово значение беше, че ти сподели с нея лични преживявания.
– Няма да я караме да бърза – каза Робин. – Нека обмисли на спокойствие какво да предприеме, но бях искрена, като ѝ обещах, че ще съм с нея на всяка крачка от пътя. Много ти благодаря, че уреди това, Прудънс, беше от голяма полза. Ами да тръгваме вече…
– Да – отговори Страйк, чийто стомах вече шумно къркореше.
Страйк, Робин и Уил извървяха в мълчание пътя до колата.
– Гладен ли си? – обърна се Страйк към Уил с голяма надежда за положителен отговор. Уил кимна.
– Чудесно. Ще спрем покрай някой „Макдоналдс“.
– Ами Сидър Теръс? – припомни Робин, като включи двигателя. – Няма ли да проверим дали Роузи Фърнсби е там?
– Защо не, не е голямо отклонение – отвърна Страйк. – Но видим ли „Макдоналдс“ по пътя, първо там ще спрем.
– Добре – позасмя се Робин.
– Ти не си ли гладна? – попита Страйк, като потеглиха.
– Май свикнах в Чапман Фарм да карам с по-малко храна – отговори тя.