Робин забави скоростта, направи още един завой, после влезе в паркомясто и удари спирачка, а ръцете ѝ бяха така вкопчени във волана, че трябваше да положи съзнателно усилие, за да ги отдели. В далечината се чуваха сирени.
– Добре ли си, Уил? – попита Страйк, като се обърна към младия мъж, сега лежащ на пода и покрит със стъкла.
– Да – отвърна той със слаб глас.
Група младежи вървяха насреща им по тъмната улица.
– Пукнала си предното стъкло, миличка – подвикна единият, което предизвика дружен смях сред спътниците му.
– Добре ли си? – обърна се Страйк към Робин.
– По-добре от теб – отвърна тя, като оглеждаше раната на лицето му.
– Това е от стъкло, не от куршума – каза Страйк, като извади телефона си и набра 999.
– Дали са го хванали според теб? – попита Робин и погледна през рамо по посока на сирените.
– Съвсем скоро ще разберем. Полиция – поръча той на оператора.
119
Деветка на пета позиция:
Решително поведение.
Упорство, съчетано с усещане за опасност.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– За пети път говоря с полицията за УХЦ и за подозрителна активност около офиса ни – каза Страйк. – Разбирам, че нямате на момента подръка цялата предишна информация, съзнавам, че ви разказвам много минали събития, които може да ви се струват без връзка, но няма да лъжа: ще съм ви задължен, ако престанете да ме гледате, сякаш съм някой идиот.
Беше два часът през нощта. На Страйк му бе отнело един час сърдечният му ритъм да се укроти до подходящото ниво за четиресет и една годишен мъж в покой. Все още седеше в малката полицейска стая за разпити, в която го заведоха при пристигането им в полицейския участък. Като го попитаха известно ли му е защо някой би искал да го застреля, Страйк подробно обясни настоящото разследване на УХЦ от страна на агенцията, посъветва разпитващия го да направи справка с убийството на Кевин Пърбрайт, информира, че въоръжен натрапник се е опитал да проникне в офиса предишната седмица и че за втори път в рамките на две седмици с Робин са следени по време на пътуване с кола.
Мащабността на историята на Страйк очевидно идваше в повече на полицай Боуърс, мъж с дълъг врат и носов глас. Докато Боуърс ставаше неприкрито по-скептичен („Църква ви е вдигнала мерника?“), Страйк пък бе провокиран към неприкрито раздразнение. Освен всичко друго вече умираше от глад. Молбата да получи нещо за ядене бе довела до три обикновени бисквити и чаша силно разреден с мляко чай, а предвид че беше жертва на стрелба, не заподозрян, смяташе, че му се полага малко повече грижа.
Междувременно Робин беше изправена пред друг проблем. Тя вече бе дала показанията си пред дружелюбна и компетентна жена полицай, но бе отказала да бъде откарана до дома ѝ, като вместо това настоя Уил да бъде отведен до къщата на Пат. След като изпрати Уил до полицейската кола, Робин се върна в чакалнята и със свито сърце, но съзнаваща, че няма избор, позвъни на Мърфи да му каже какво се е случило.
Реакцията на новината ѝ разбираемо бе тревога и оправдана загриженост. И все пак на Робин ѝ се наложи да си прехапе езика и да сдържи гневни отговори, когато Мърфи според нея изтъкваше очевидни неща: че сега се налагат повишени мерки за сигурност, че на полицията ще е нужна всяка трошица информация, които Страйк и Робин могат да им предоставят за УХЦ. Без да е наясно, че е като ехо на Страйк, Робин каза:
– Това е буквално петият път, когато говорим на полицията за Църквата. Нищо не сме скрили.
– Не, знам, разбирам това, но дявол го взел, Робин… иска ми се да можех да дойда да те взема, само че съм блокиран със случай с намушкване с нож в Саутхол.
– Не се притеснявай, изобщо не съм пострадала – каза Робин. – Ще се прибера с такси.
– Недей с такси, нека някой от полицаите те откара до вкъщи. Не мога да повярвам, че не са заловили стрелеца.
– Може и вече да са го заловили.
– Не би трябвало да им отнеме толкова дълго време!
– Свързаха се с две коли, за да се опитат да го пресрещнат, но не знам какво е станало. Или не са стигнали навреме, или той е знаел къде да се отклони.
– И все пак трябва да са го уловили на камера. На А316 със сигурност трябва да има.
– Да – каза Робин. Чувстваше се нервна може би в резултат на кафето на празен стомах. – Райън, трябва да затварям.
– Да, добре. Радвам се, че си невредима. Обичам те.