– И аз теб – промърмори едва чуто Робин, защото видя движение с крайчеца на окото си.
И наистина се оказа Страйк, който излезе от стаята за разпит и изглеждаше много кисел.
– Още си тук – каза той и се ободри, като я видя. – Мислех, че вече си се прибрала. Не си ли гроги?
– Не – отвърна Робин. – Чувствам се… превъзбудена.
– И на мен така ми подейства да съм под обстрел – каза Страйк. – Какво ще кажеш да идем най-сетне в тоя „Макдоналдс“?
– Звучи ми фантастично – кимна Робин и прибра телефона в джоба си.
120
Ако не сме нащрек, злото ще успее да се изплъзне
и да се укрие, а от останалите семенца ще покълнат
нови несгоди, защото злото не умира лесно.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Четиресет минути по-късно Страйк и Робин слязоха от таксито си пред денонощен „Макдоналдс“ на Странд.
– Аз ще взема от всичко – каза Страйк, докато вървяха към щанда. – А ти?
– Ами… Биг Мак и…
– О, по дяволите, сега пък какво? – изпъшка Страйк, когато мобилният му телефон зазвъня.
Като отговори, чу гласа на Мидж и звук от автомобилен двигател.
– Мисля, че местят Лин. Таша е видяла двама мъже да влизат в офиса следобед. Отвели ги в пристройката, после излезли и си тръгнали. Тя чак после осъзнала, че са били от полицията, защото били цивилни. Минаха с колата си покрай мен, трябваше да се досетя, че са от полицията, но бяха толкова изтупани, та ги взех за гей двойка в кратка забежка. Буквално живея в тази кола от цели три дни и съм скапана от умора – изрече с оправдание.
– Знам го това чувство – каза Страйк, докато гледаше как Робин поръчва.
– Другото е, че Таша била повикана от доктор Джоу. Казал ѝ: „Май сте изгубили това, надявам се да не е нещо важно“. Намерили бележката в джоба на хавлията. Тя се държала като ни лук яла, ни лук мирисала…
– По дяволите, какво се случва сега, в момента?
– Това се опитвам да ти кажа! Таша е решила да се махне, докато и нея не са затворили в пристройката…
– Не ме интересува Таша!
– Очарователно – чу се на фона гласът на актрисата.
– О, боже – рече Страйк, затвори очи и прокара длан по лицето си.
– Преди десет минути от предната порта на клиниката излезе необозначен ван. Сигурни сме, че Лин е там. Три часа през нощта е много странно време да подкараш ван. Впрочем да не те събудих?
– Не, чуй…
– Така че следим…
– Чуй ме, дявол го взел!
Робин, сервитьорите в „Макдоналдс“ и другите клиенти се обърнаха до един към него. Страйк излезе от ресторанта и когато вече беше на тротоара, продължи:
– Буден съм, защото стреляха по колата ми, докато бяхме вътре с Робин…
– Какво…?!
– …информацията ми е, че в Църквата разполагат с оръжие. В този час на денонощието ще е очевидно, че следвате този ван. Откажете се.
– Но…
– Не си сигурна, че Лин е там. Рискът е прекалено голям. Имаш цивилен човек с теб и те са наясно, че тя вече знае твърде много. Запиши регистрационния номер и се прибирайте у дома.
– Но…
– Не спори с мен, мамка му! – изрече заплашително Страйк. – Казах ти какво да правиш. Изпълнявай, по дяволите.
Кипнал, понечи да се върна вътре, но го пресрещна Робин с два големи плика с храна.
– Хайде да го ядем в офиса – предложи тя, предпочела да не привличат повече внимание в ресторанта. – Тъкмо да можем да говорим спокойно.
– Добре – промърмори раздразнено Страйк, – но първо ми дай един бургер.
Двамата поеха по тъмните улици към Денмарк Стрийт, а Страйк разправи на Робин между две големи хапки от бургера какво му бе казала Мидж. Вече бе започнал и едното пликче с пържени картофи, когато стигнаха до познатата черна врата с новата ѝ устойчива на шперцове ключалка. Щом се качиха горе, Робин разопакова останалата храна върху съдружническото бюро. Все още се чувстваше напълно будна.
Страйк, който бързо бе погълнал три бургера и две пакетчета картофки, започна да яде ябълковия пай. Също като Робин и той нямаше никакво желание за сън. Неотдавнашните събития сякаш ту се компресираха, ту се разпростираха в съзнанието му: в един момент стрелбата като че се бе случила седмица по-рано, в следващия усещаше топлината на куршума, бръснал край бузата му, и виждаше как предното стъкло се разтрошава.
– Какво гледаш? – попита той Робин, като забеляза леко оцъкления ѝ поглед, вперен в таблото на стената зад него.
Тя сякаш върна вниманието си отнякъде много далеч.
– Не ти казах третата им божествена тайна, нали? Живата жертва?