– Не – отвърна Страйк.
– УХЦ се занимава с трафик на деца.
Дъвчещата челюст на Страйк застина.
– Какво?
– Излишните бебета, предимно момчета, се отвеждат в Центъра в Бирмингам и ги държат там до продаването им. Незаконна служба за осиновяване: бебета срещу пари. Повечето отиват в Америка. Очевидно твоят приятел Джо Джаксън ръководи операцията. Ако съдя по думите на Флора, вече трябва да са прехвърлени стотици бебета от УХЦ.
– Мили боже…
– Трябваше да се досетя по-рано, предвид колко много секс без защитни средства се прави в Чапман Фарм, защото там има сравнително малко деца и почти всичките изглеждат, сякаш бащите им са Джонатан и Тайо. Уейс пази собствената си кръвна линия и разбира се, достатъчно несвързани с нея момичета, та да продължават да подсигуряват Църквата с бъдещи поколения.
Останал за кратко без думи, Страйк преглътна ябълковия си пай и посегна за бирата, извадена от хладилника в офиса.
– Уил го е знаел от Лин – каза Робин. – Когато забременяла, ужасила се, че ще пратят Цин в Бирмингам. Никой от тях не разбирал защо на нея ѝ било позволено да остане, затова стигам до извод как Лин не е знаела, че Уейс е неин баща… Страйк, сериозно съм разтревожена за Лин.
– Аз също – каза Страйк. – Но нямаше как Мидж да проследи онзи ван, още по-малко с приятелката си за компания.
– Не е честно – каза Робин. – Някога ти… то се знае, аз не ти бях приятелка, но ти ми позволяваше да върша по нещо в началото, когато формално бях още временна секретарка. Таша също се тревожи за Лин.
– Разследването не е отборен спорт. Та значи тази търговия с бебета е широко известна тайна.
– Не знам. Флора го узнала едва когато забременяла. Една от другите жени ѝ казала, че бебето ѝ ще бъде продадено за много пари в името на славната мисия, само че бебето умряло при раждането. Флора била наказана за това – съобщи Робин.
– По дяволите – промърмори Страйк.
Не се знаеше дали Робин бе целяла този ефект, но сега Страйк се чувстваше виновен, задето бе съдил Флора толкова сурово.
– Робин, това е адски важна информация, ти го постигна.
– Само дето още представлява само приказки – каза Робин и никак не изглеждаше доволна. – Флора, Лин и Уил никога не са били в Центъра в Бирмингам. Нямаме и късче конкретно доказателство за трафика.
– Емили Пърбрайт е преместена от Бирмингам, нали?
– Да, но след като не ѝ дават да напуска Чапман Фарм след бягството ми, ще трябва дълго да чакаме за нейните показания.
– Абигейл Глоувър също е била пратена в Бирмингам след удавянето на Дайю, но никога не каза и дума, че там са държани бебета.
– Ако Абигейл никога не е била бременна, сигурно си е мислела, че всички деца там са на хората, живеещи в Центъра. Явно жените научават за това чак като са забременеели… Трябва да пратим полицията там – каза Робин, – и то не когато от Църквата го очакват.
– Съгласен съм – отвърна Страйк и извади бележника си. – По дяволите, имаме контактите, стига вече сме били толкова любезни. Предлагам да ги съберем всички: Уордъл, Лейборн, Екуензи… Мърфи – добави след кратко колебание, защото реши, че нямаше как – и да им изложим всичко, за предпочитане в присъствието на Уил и Флора. Според теб те дали ще говорят?
– За Флора съм деветдесет процента сигурна след тази вечер. Колкото до Уил… той май е решен да говори пред полицията едва когато Лин бъде на свобода.
– Може пък хвърчащите над главата му куршуми да са го вразумили – предположи Страйк. – Ще се обадя тук-там утре… тоест по-късно днес.
Страйк лапна едно самотно изстинало картофче на дъното на мазния плик. Робин отново гледаше към таблото на стената. Погледът ѝ се местеше от заешкото лице на Дайю към рисунката на Флора Брюстър без очи; от полицейската снимка на двайсет и няколко годишната Кари Къртис Удс към Дженифър Уейс с нейната тупирана прическа от осемдесетте; от полароидните снимки със свинските маски към плахото кръгло лице на Пол Дрейпър и накрая към бележката, написана от Страйк: БЕГАЧ НА БРЕГА?
– Страйк – продума Робин. – Какво става, по дяволите?
121
Шестица на трета позиция:
Който ловува елени без горския,
само се изгубва в гората.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Достатъчно е, за да сринем УХЦ, ако имаме късмет – отвърна Страйк.
– Не, имам предвид нещата, които се случват, откакто излязох. Защо са толкова хлъзгави и трудни за спипване в престъпление, а в същото време толкова некомпетентни?