– Защо същото място на брега? – обърна се Страйк към Робин. – Защо, по дяволите, Дайю… или което и да е било детето… е отведена точно там, където е умряла Дженифър Уейс?
– Нямам представа – призна Робин.
– И защо Джордан Рийни направи опит за самоубийство?
– Отново: нямам представа.
– Хайде де – подкани я Страйк.
– Ами… вероятно защото се е боял от разплата – предположи Робин.
– Разплата – повтори Страйк. – Именно. А с какво обадилият се по телефона е заплашил Рийни?
– Ами… сигурно, че ще пострада някак. Ще бъде изобличен, че е участвал в нещо сериозно и престъпно. Ще бъде пребит. Убит.
– Да, но засега никой не е посегнал на Рийни освен сам той на себе си.
Страйк направи още две кафета, подаде едното на Робин, после седна зад бюрото на Пат.
– Какво ще кажеш за тази теория? – заговори. – Рийни е взел свръхдоза, защото е бил наясно, че яко е загазил, след като обадилият се по телефона знае, че е пропял пред мен.
– Какво е пропял?
– Добър въпрос. Беше уклончив почти за всичко. Каза, че трябвало „да чисти“ след семейство Уейс и че нещата, които направил, му мътели мозъка…
– Може би – излезе Робин с внезапно предположение – се е предполагало да унищожи онези полароидни снимки. Нищо чудно самият факт, че още съществуват, да го е вкарал в беля.
– Не е изключено. Много е възможно дори предвид колко силно го уплашиха снимките.
Страйк отново стана, влезе във вътрешния офис и се върна обратно с таблото. Затвори междинната врата, подпря го на нея и пак седна. Този път между двамата се възцари най-дългото мълчание, докато се взираха в снимките, изрезките и бележките.
– Част от това – каза най-накрая Страйк – сигурно е без значение. Хора са били там, но не са били замесени. Някои спомени са сбъркани. Нещастни случаи наистина стават. – Погледът му отново се върна към Дженифър Уейс.
Стана, откачи снимката на стаята на Кевин Пърбрайт, каквато бе заварена след смъртта му, и я отнесе на бюрото, за да я разгледа по-отблизо. Робин се взираше в думите „бегач на брега?“, но сега Страйк се бе втренчил в невинна думичка на стената на Кевин, която бе забелязал по-рано, но повече не се бе сещал за нея. Премести очи върху фигурите с маски на прасета на полароидните снимки и след като ги гледа няколко минути, осъзна нещо, за което не можеше да повярва, че не е регистрирал преди.
Мислено отстъпи назад от новата си теория, за да я разгледа в цялата ѝ пълнота, и се увери, че от който и ъгъл да я погледнеше, тя е убедителна и изчерпателна. Излишното и несъщественото вече бяха отхвърлени встрани.
– Мисля, че знам какво се е случило – проговори Страйк.
Когато отвори уста да обясни, в главата му изскочи цитат, чут неотдавна от човек, който нямаше нищо общо с Универсалната хуманитарна църква.
„Щом откриеш истината ти, голямата секира ще свисти!“
Девета част
Уей Дзи/Пред завършване
ПРЕД ЗАВЪРШВАНЕ. Успех.
Но ако лисичето,
почти прекосило вече брода,
топне опашка във водата,
дотам ще е.
„Идзин“, или „Книга на промените“
122
При започването на военна акция е наложителен пълен ред. Трябва да е налице справедлива и валидна кауза, да са добре организирани подчинението и координацията на бойните части, иначе ще последва неизбежен провал.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Сред многото неща, които трябваше да бъдат свършени, преди агенцията да може да докаже как, защо и кой бе предизвикал изчезването завинаги на Дайю Уейс, Страйк възложи едно от най-важните на Сам Баркли. Повика го от Норич в деня след стрелбата, след като Робин си бе отишла у дома да поспи малко. И двамата съдружници се съгласиха, че безплодното дотук чакане Емили Пърбрайт да се появи с кутия за събиране на помощи трябва да бъде изоставено и вместо това агенцията да насочи усилията си да докаже, че митът за Удавената пророчица е абсолютна химера.
– Докъде мога да стигна, та да разприказвам този човек? – осведоми се Баркли, след като бе пъхнал в джоба си името, адреса, местоработата и снимката, свалени онлайн от Страйк, на лицето, с което Баркли трябваше да се сприятели с каквито ще да са способи.
– Разполагаш с неограничен бюджет за алкохол. Съмнявам се той да взема наркотици. Овладей военния жаргон, направи се на голяма клечка.