– Добре, заемам се.
– И внимавай. Там някъде има заредено оръжие.
Баркли козирува шеговито и си тръгна, а на прага се размина с Пат.
– Обадих се на всички тези хора – каза тя на Страйк. Държеше в ръка лист хартия, на който Страйк бе изредил имената и телефонните номера на Ерик Уордъл, най-добрия му приятел в Централното управление на полицията; Ванеса Екуензи, близка на Робин; инспектор Джордж Лейборн, помогнал много при предишен случай; и Райън Мърфи. – Дотук успях да се свържа само с Джордж Лейборн. Каза, че може да се види с теб следващата сряда вечерта. На останалите оставих съобщения. Не разбирам защо Робин да не съобщи лично на Райън.
– Защото това идва от мен – отвърна Страйк. – Трябва да се срещна с всички тях едновременно и да изложа онова, с което разполагаме, та да ударим възможно най-силно УХЦ в момент, когато Уейс и адвокатите му не го очакват.
– Още не са открили оня тип, дето стреля по вас двамата и Уил – заяви недоволно Пат. – Не знам за какво плащаме проклетите данъци.
Размазани снимки на форд фокуса с фалшиви регистрационни номера цяла сутрин се появяваха по различни новинарски канали с апел към обществеността за сведения. Макар да бе благодарен, че неговото име и това на Робин не бяха изнесени в медиите, Страйк на два пъти бе принуден да взема такси сутринта и знаеше, че ще му се наложи да наеме кола за работа, докато полицията приключи с работата си по неговата.
– Между другото, Денис ми се обади току-що – добави Пат. – Уил се чувствал малко по-добре.
– Чудесно – каза Страйк, който вече бе изтърпял цели десет минути мърморене от Пат за това в какво състояние на шок Уил се прибрал в дома им в ранните часове на деня. – Някакви новини от него дали ще се види с моята приятелка адвокат по повод имунитет срещу съдебно преследване?
– Мисли по въпроса – отговори Пат.
Страйк потисна раздразнението си от идиотския инат на Уил Еденсор, както го окачествяваше в себе си.
Пат се върна на бюрото си, захапала електронна цигара, а Страйк разтърка очи. Настоял бе да изпрати Робин до таксито ѝ в шест часа, като ѝ каза, че е наложително никой от тях да не поема повече рискове. Въпреки безсънната нощ не си бе лягал: имаше твърде много неща, над които да помисли, да организира и да свърши, и се налагаше задачите да се изпълнят методично и крадешком, та да могат да нанесат удара си срещу УХЦ, без никой да бъде прострелян в главата.
Мобилният му телефон иззвъня и той се обади.
– Здравей – прозвуча гласът на Робин.
– Нали трябваше да поспиш?
– Не мога – отговори Робин. – Дойдох си у дома, легнах в леглото, лежах будна един час и пак станах. Кафето ми дойде в повече. Какво става там?
– Видях се с Баркли и се обадих на Илза – отвърна Страйк и сподави прозявка. – Тя на драго сърце ще представлява Уил и Флора, стига те да са съгласни. Шах е на път за Бирмингам.
Страйк се изправи и отново погледна към улицата. След последната му проверка се беше появил високият и стегнат чернокож мъж със зелени очи, макар в този случай да бе мъничко по-добре скрит, отколкото преди, във вход през четири сгради от офиса на отсрещната страна на улицата.
– Все така сме наблюдавани – съобщи на Робин, – но от клоунския екип. Нямаше го, като тръгнах към Сидър Теръс тази сутрин.
– Ходил си? Мислех, че сме се разбрали нито един от двамата да не поема глупави рискове.
– Нямаше как да пратя Шах, Баркли още беше в Норич, а Мидж спеше. Във всеки случай не беше риск. – Страйк остави щорите да паднат на мястото си. – Никога нямаше да има по-безопасен момент да ида и да говоря с Роузи Фърнсби, отколкото през времето, когато полицията е подгонила стрелеца. Бедата, когато се опитваш да убиеш хора, за които се боиш, че знаят твърде много, е, че не успееш ли, само им поднасяш потвърждение на тяхната теория и сам се превръщаш в мишена. И тъй – продължи Страйк, като се отпусна на стола си, – Роузи-Бхакта беше там.
– Наистина ли? – Робин звучеше развълнувана.
– Да. Адски дразнеща е, макар че може би нямаше да ми се стори такава, ако не бях гроги от умора. Убедих я да се премести в пансион за сметка на сър Колин Еденсор.
– Хубаво. Чуй, тревожа се, че Мидж ще иде в Чапман Фарм…
– Тя ще настоява да отиде. Все ми се ядосва, че не ѝ позволявам да поема опасни задачи. Колкото и недисциплинирана да е, никой не може да я нарече страхливка.
Робин направи гримаса при думата „недисциплинирана“ и каза:
– Ами ако сега са поставили камери при сляпото петно на оградата?