– Ако не са камери за нощно виждане, няма страшно за нея, стига да е предпазлива и да носи ножици за тел. Налага се да рискуваме. Без материално доказателство трудно ще докажем какво се е случило… Между другото, накарах Пат да напечата финален доклад за Младия любовник. Това ще ти хареса. Дев го спипал в същия хотел, където ходеше Голямата стъпка, с поредната източноевропейка.
– Не може да бъде.
– Да, така че пратих снимки на клиента. На Младия любовник онзи ролекс ще му е последният подарък. С теб трябва да покриваме Хампстед, докато останалите работят по случая с УХЦ. Ако имаме късмет, клоуните, които ни следят, ще си помислят, че след стрелбата сме изгубили интерес към Църквата.
– Тревожа се за Сам. Ами ако…
– Баркли умее да се грижи за себе си, не се безпокой за него и Мидж, а се съсредоточи върху факта, че се опитваме да сразим банда негодници, които промиват мозъците на хиляди хора, изнасилват и продават деца.
– Съсредоточена съм върху това – отвърна сърдито Робин. – За твое сведение прекарах последните шест часа да проуча всеки Айзък Милс в Обединеното кралство.
– И?
– Има още двама на подходящата възраст. Единият е счетоводител, а другият е в затвора.
– Много обещаващо – каза Страйк. – В кой затвор?
– „Уондсуърт“.
– Още по-добре, наблизо е. За какво лежи?
– За убийство втора степен. В момента го проверявам за повече подробности.
– Чудесно. – Страйк замислено почеса брадичката си. – Ако е точният, ти трябва да го посетиш. Ще е нужен по-мек подход от онзи, който приложих към Рийни.
Предпочете да си премълчи, че на Милс повече ще му хареса посещение от привлекателна млада жена, отколкото от четиресет и една годишен мъж с чупен нос.
– Ще отнеме време това да се уреди – взе да се тревожи Робин.
– Няма значение. Или го правим както трябва, или изобщо не се захващаме. Опитвам се да уредя среща с всичките ни контакти в полицията…
– Знам, Райън ми се обади преди малко. Получил е съобщението на Пат.
Ами защо тогава, по дяволите, не е позвънил на Пат? беше първата невеликодушна мисъл на Страйк.
– Няма никаква възможност до следващата седмица.
– И с Лейборн е така – каза Страйк. – Мога да им дам засилка с един ритник в задниците. Ще им кажа, че журналистът, с когото съм във връзка, няма търпение да напише материал за Църквата и полицейската апатия и че едва го удържам.
– По-добре не го прави – възпротиви се Робин. – Не и ако не е абсолютно необходимо.
– Ти си тази, която иска нещата да се забързат – напомни Страйк.
И никой не те караше да се хващаш с тоя неприятник Мърфи.
123
Силата пред лицето на опасността е не да се втурваш напред, а да си откупиш време, докато слабостта пред лицето на опасността е да се вълнуваш прекомерно
и да нямаш търпението да изчакаш.
„Идзин“, или „Книга на промените“
През следващите две седмици всички в агенцията бяха много заети, усилията им почти изцяло бяха насочени към доказване на теорията на Страйк за съдбата на Удавената пророчица.
Мидж, която бе приела въодушевено евентуално опасната задача да се сдобие с материални доказателства от гората в Чапман Фарм, се върна от Норфък невредима и тържествуваща. Тъй като агенцията нямаше достъп до лаборатория по криминалистика, единствената надежда находката ѝ да се анализира бе в контекста на полицейско разследване, каквото още не бе започнало, ако изобщо някога се случеше. Донесеното от нея от гората в Чапман Фарм беше грижливо прибрано в полиетиленов плик и поставено в сейфа в офиса.
След като една седмица обикаля из различни вероятни свърталища, Баркли бе успял да открие човека, с когото Страйк много държеше той да се сближи, и проявяваше предпазлив оптимизъм предвид слабостта на обекта му към алкохола и военните анекдоти, че след още няколко безплатни разпивки с бира може да бъде поканен в къщата на въпросното лице.
– Не прибързвай – предупреди го Страйк. – Един погрешен ход може да го постави нащрек.
Шах остана в Бирмингам и там предприе дейности, някои от които незаконни. По тази причина Страйк не възнамеряваше да споделя за откритията на Дев на срещата с най-близките негови и на Робин контакти в полицията, която най-после се състоя две седмици и един ден след стрелбата срещу Страйк и Робин вечерта във вторник в удобната за целта сутеренна заличка на „Летящия кон“. Страйк се опасяваше, че твърде щедро харчи парите на сър Колин Еденсор, затова плати за залата и за вечерята от собствения си джоб, та обещанието за бургери и пържени картофи да смекчи факта, че поканените от него хора щяха да жертват няколко часа от свободното си време.