За беда, Страйк се оказа закъснял за срещата, организирана от него самия. Бе пътувал този ден до Норфък и обратно с ауди А1, взето под наем. Проведеното интервю бе отнело повече време от очакваното, непознатите педали на колата затрудняваха десния му крак, на връщане към Лондон попадна в тежък трафик и това, съчетано с постоянния стрес да проверява дали не е следен, бе довело до смръщена гримаса на лицето му, която той дисциплинирано преобрази в усмивка, когато стигна до сутеренната зала и завари там Ерик Уордъл, Джордж Лейборн, Ванеса Екуензи, Райън Мърфи, Робин, Уил, Флора и Илза.
– Прощавайте – промърмори, като разля малко от бирата си, докато сковано се тръшна на свободното място край масата. – Дълъг ден беше.
– Вече поръчах за теб – осведоми го Робин и Страйк забеляза раздразненото изражение на Мърфи при тези ѝ думи.
Робин се чувстваше притеснена. Знаеше, че Уил е агитиран да присъства от Пат и Денис. Последният категорично му бе заявил, че е попаднал в дилемата с първенството на яйцето или кокошката и трябва да стори всичко, за да се измъкне от нея. Откакто бе пристигнал в сутерена на „Летящия кон“ с Флора и Илза, Уил, който изглеждаше бледен и тревожен, почти не бе проговорил. Междувременно на Робин ѝ бе нужно всичкото ѝ старание да бъбри весело и да изрича благодарности към Флора, за да изтръгне бегла усмивка от нея. В момента тя нервно кършеше пръсти в скута си под масата. Робин забеляза нов белег от самонараняване на шията ѝ.
В добавка към тревогата ѝ как щеше да се отрази срещата на двамата толкова крехки бивши членове на Църквата Робин беше притеснена и от спотаената неприязън между Уордъл и Мърфи; последният бе станал твърде рязък в маниерите си още преди пристигането на Страйк.
След малко скован разговор на общи теми Страйк обяви темата на събирането. Полицаите слушаха мълчаливо, докато детективът изреждаше основните обвинения срещу Църквата, като изцяло избягваше да споменава Удавената пророчица. Когато Страйк съобщи, че Флора и Уил са готови да дадат показания на онова, на което са станали свидетели в Църквата като нейни членове, Робин видя как кокалчетата на пръстите му побеляха под масата.
Храната пристигна, преди полицаите да са успели да зададат някакви въпроси. Едва след като сервитьорката се оттегли, те започнаха да се изказват един по един. Както и Страйк бе очаквал, тръгваха от позиция ако не на скептицизъм, то във всеки случай на предпазливост.
Беше предусетил приглушената им реакция на обвиненията в трафик на деца, предвид че нито Уил, нито Флора бяха посещавали Центъра в Бирмингам, където очевидно бе съсредоточена въпросната дейност. Никой не бе склонен да оспори гласно изявлението на Флора как е била многократно изнасилвана, което тя поднесе с треперещ глас, втренчена в масата пред себе си, но Робин се ядоса от това, че едва нейното собствено потвърждение относно предназначението на Стаите за уединение заличи видимото съмнение, изписано по лицето на Джордж Лейборн. Описа откровено как на косъм се бе измъкнала от посегателствата на Тайо и как бе видяла непълнолетно момиче да излиза от Стая за уединение с Джайлс Хармън. Името на романиста явно бе непознато за Лейборн, но Уордъл и Екуензи се спогледаха, щом го чуха, и извадиха бележниците си.
Колкото до обвинението, че Църквата абсолютно нередно заравя трупове, без да регистрира смъртта на хората, Робин си каза, че вероятно и това щеше да бъде отнесено към категорията на неподкрепени с доказателства твърдения, ако не бе неочакваната намеса на Уил.
– Те наистина ги погребват незаконно – прекъсна той Лейтън, който притискаше треперещата Флора за подробности. – Аз също съм го виждал. Точно преди да си тръгна, заровиха дете, родено с… Всъщност не знам какво точно не му беше наред. Никога не го прегледа друг освен Джоу.
– Да не би Джейкъб? – обърна се рязко Робин към Уил.
– Да. Почина няколко часа, след като ти избяга. Заровиха го в далечната част на полето, до дъба – каза Уил, който до този момент не го бе споменавал. – Видях ги в действие.
Робин бе дотолкова разстроена от тази информация, че промълви само „О…“ и не можа да каже друго.
– А също ние… аз… – продължи Уил – трябваше да помогна за…
Той преглътна и продължи.
– Помогнах да изровят Кевин. Първо го закопаха в полето, но после го преместиха в зеленчуковата градина, та да накажат Луиз… неговата… майка.