– Какво?! – ахна Ванеса Екуензи със застинала над бележника ѝ писалка.
– Тя се опитала… да посади цветя над него в полето – продума Уил, вече силно изчервен. – Някой я видял и я наклеветил на Мадзу. Мадзу ѝ каза, че ако иска да сади нещо върху Отстъпник, може. Изровиха го, закопаха го в зеленчуковата градина и накараха Луиз да засади моркови върху него.
Ужасеното мълчание, последвало тези думи, бе нарушено от жуженето на телефона на Страйк. Той погледна полученото съобщение, после вдигна очи към Уил.
– Открихме Лин. Изпратена е в Бирмингам.
Уил изглеждаше зашеметен.
– Пуснали са я да събира помощи?
– Не – отвърна Страйк. – В имота на Църквата е. Помага в грижите за бебетата.
Той отговори на съобщението на Шах, даде му по-нататъшни инструкции, после отправи поглед към полицаите.
– Вижте, не сме глупави. Знаем, че не можете да наредите или дори да гарантирате мащабно разследване от този род точно сега, тази вечер. Но тук имате двама души, готови да свидетелстват за широкоразпространена престъпна дейност, а сме сигурни, че ще има и още много други, стига да влезете в тези църковни центрове и да започнете да задавате въпроси. Робин също е готова да иде в съда и да разкаже всичко, което е видяла. Ще има слава за онези, които разгромят УХЦ. Имам и журналист, който бие с копито да пусне експозе.
– Това нали не е заплаха? – обади се Мърфи.
– Не – отвърна Робин, преди Страйк да е успял да каже нещо, – факт е. Ако не можем да постигнем полицейско разследване без медиите, ще разчитаме на журналистите да предизвикат такова. Ако сте били там като мен, ще сте наясно, че е важен всеки ден, в който УХЦ се измъква безнаказано за деянията си.
Страйк бе удовлетворен, че това запуши устата на Мърфи.
В десет часа срещата приключи, всички се ръкуваха помежду си. Ванеса Екуензи и Ерик Уордъл, които си бяха водили най-много бележки, поотделно обещаха скоро да се свържат с Робин и Страйк.
Страйк умишлено отвърна поглед, за да не гледа как Мърфи целуна Робин за довиждане и ѝ каза, че ще се видят на другия ден, защото след час тя трябваше да смени Мидж за следенето на Хампстед. Но пък приятното за Страйк бе очевидното недоволство на Мърфи, че трябва да остави приятелката си насаме с нейния съдружник.
– Е, мина толкова добре, колкото можеше да се очаква – каза Робин, като седна отново до масата.
– Да, не беше зле – отвърна Страйк.
– Какво стана в Норфък?
– Доста много чух. Очевидно там цари вълнение. А с Айзък Милс как са нещата?
– Още нямам отговор. Може изобщо да няма желание да се види с мен.
– Не се отчайвай още. В дранголника животът е твърде монотонен.
– Мислиш ли, че трябва пак да посетиш Рийни? – попита Робин, когато келнерката влезе да събере празните чаши, а двамата детективи се изправиха на крака.
– Може би – каза Страйк. – Но се съмнявам, че той ще проговори, освен ако не бъде принуден.
Заедно изкачиха стълбите и излязоха на Оксфорд Стрийт, където Страйк извади вейп устройството си и вдиша дълго чаканата доза никотин.
– Паркирала съм по-нагоре по улицата – каза Робин. – Няма нужда да ме изпращаш – и добави, правилно отгатнала какво щеше да каже Страйк: – Още е пълно с хора и определено не бях следена по път за насам. През цялото време поглеждах.
– Е, добре – съгласи се Страйк. – Ще се чуем утре тогава.
Когато тръгна по улицата, телефонът му изжужа с ново съобщение, този път от Баркли.
Още няма покана.
Страйк изпрати кратък отговор.
Не се отказвай.
124
Нисшият духом не се свени от грубост
и несправедливостта не го възмущава.
Ако не се задава изгода, той не прави усилие.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Втората седмица на септември изтече без напредък по случая „УХЦ“ и без известие дали обвинението на Църквата към Робин в тормоз над дете ще доведе до ареста ѝ, което означаваше, че бе пронизвана от ужас всеки път, щом се замислеше за това. Малко по-добрите новини бяха, че и Уил, и Флора бяха поканени в полицията да дадат официално показания и по-бързо, отколкото се бе надявала, Робин получи известие, че е включена в списъка с посетители на Айзък Милс.
– Предполагам, че си прав, в затвора е отегчително – каза Робин на Страйк, когато му се обади от позицията си пред службата на Хампстед, за да му съобщи добрата новина.
– Интересно дали той ще има представа за какво става въпрос – коментира Страйк, докато се отдалечаваше от Чайнатаун.