– Някой следи ли офиса ни днес?
– Не – отговори Страйк. – Но аз самият току-що проследих твоя приятелка до храма на Рупърт Корт. Видях я през улицата, докато си купувах пълнител за вейп устройството: Бека.
– Какво, излязла е с кутия за помощи? – учуди се Робин. – Мислех, че е твърде важна за такава задача.
– Нямаше кутия. Просто вървеше, забила поглед в земята. Отключи вратата на храма и влезе вътре. Не се появи обратно, докато наблюдавах, а аз го правих половин час. Трябваше да си тръгна. Сър Колин Еденсор пристига след двайсет минути, иска сведения за Уил. Но новината за Милс безспорно е много добра. Тази събота ли каза?
– Да. Никога досега не съм правила посещение в затвор.
– Нямай грижа, не се изисква строг дрескод – каза Страйк и Робин се разсмя.
След като беше видяла полицейската му снимка от 1999 година, Робин не очакваше Айзък Милс да има по-привлекателен или по-здрав вид след цели седемнайсет години, но напълно се изненада от мъжа, който се потътри към нея в центъра за посещения в „Уондсуърт“ няколко дни по-късно.
Той бе категорично най-жалкият представител на човечеството, когото Робин бе зървала някога. Тя знаеше, че е на четиресет и три години, но видът му бе на седемдесетгодишен. Малкото коса, която му бе останала, бе побеляла и безжизнена, кожата му бе бронзова, но цялото му лице изглеждаше някак хлътнало навътре. Повечето му зъби липсваха, а малкото запазени бяха почернели. Обезцветените му нокти бяха извити нагоре, сякаш готови да се отлепят от ръцете му. Робин имаше усещането, че гледа човек, на когото мястото му е в ковчега, и това впечатление се подсили от дъха му на гнило, когато седна.
През първите две минути от срещата Милс каза на Робин, че никога преди не е бил посещаван и че очаква чернодробна трансплантация. След това разговорът забуксува. Когато Робин спомена Кари – или Чери, като каквато Милс я беше познавал, – той я информира, че Чери била „тъпа фльорца“, после скръсти ръце и я загледа с усмивчица, като цялото му поведение негласно задаваше въпроса „Какво печеля аз от това?“.
Апелът към съвестта („Дайю е била само на седем, когато е изчезнала. Имате деца, нали?“) или към чувството за справедливост („Убиецът на Кевин още се разхожда ненаказан и вие може да помогнете да го хванем“) не получи никакъв отзвук от страна на затворника, чиито хлътнали очи с жълтеникавобяло и силно смалени зеници останаха фиксирани върху здравата млада жена, която седеше и дишаше миризмата му на развала.
С притеснение осъзнавайки, че времето тече, Робин се опита да пробуди у него личен интерес.
– Ако помогнете на разследването ни, сигурна съм, че ще бъде взето предвид, когато дойде моментът за разглеждане на предсрочното ви освобождаване.
Единствената реакция на Милс бе тих и неприятен смях. Той излежаваше дванайсетгодишна присъда за убийство втора степен; и двамата знаеха, че няма да доживее да се изправи пред комисия по предсрочно освобождаване.
– Имаме журналист, който проявява голям интерес към историята – пробва тя в отчаянието си тактиката, използвана от Страйк пред полицаите. – Ако открием какво се е случило, това ще ни помогне да нанесем тежък удар на Църквата, която…
– Това е секта – отсече неочаквано Милс и облъхна с воня от устата си Робин, – никаква Църква не е.
– Съгласна съм. Тъкмо това е пробудило интереса на журналиста. Значи Чери е говорила с вас за УХЦ, така ли?
Единственият отговор на Милс бе шумно подсмръкване.
– Чери споменавала ли е изобщо някога Дайю?
Милс погледна към големия стенен часовник над двойната врата, от която се беше появил.
Робин бе принудена да стигне до извода, че е поканена в Уондсуърт само за да запълни един час от еднообразния жалък живот на Милс. Той не показваше желание да стане и да си тръгне вероятно защото се наслаждаваше на извратеното удоволствие да ѝ откаже онова, заради което беше дошла.
В продължение на почти близо минута Робин го наблюдава мълчаливо, а умът ѝ работеше. Съмняваше се, че някоя болница ще се осмели да постави Айзък Милс в началото на списък от чакащи за трансплантация на черен дроб, защото четящата вестници общественост бе убедена как такъв ценен дар не бива да отива при наркоман и сериен крадец, осъждан за няколко намушкани с нож хора, като едното намушкване се бе оказало фатално. Накрая тя каза:
– Разбирате, че ако помогнете на разследването, това ще бъде широко оповестено. Ще сте ни помогнали да сложим край на нещо огромно и престъпно. Фактът, че сте болен, също ще получи публичност. Някои от хората, попаднали в капан в сектата, са от богати семейства с влиятелни хора в тях. Откровено казано, нямате голям шанс за нов черен дроб, ако нещо не се промени.