– Ама какво се случи, дявол го взел?! – възкликна Страйк, слизайки надолу по стълбите.
– За какво говориш? – попита стресната Робин.
– Побърках се от тревога, помислих, че някой те е грабнал от улицата!
– Телефонът ми умря! – отвърна Робин, на която никак не ѝ хареса подобно посрещане, след като бе тичала по улицата, та да се види със съдружника си. – И бях в „Уондсуърт“ посред бял ден… не започвай пак със стрелбата – каза тя, правилно отгатнала следващото изречение на Страйк. – Щеше да чуеш гръмването, нали?
Тъй като точно това си бе мислил през последните шейсет минути, Страйк се въздържа от отговор. И все пак, тъй като му бе трудно да превключи веднага от остро безпокойство към нормален разговор, изрече сърдито:
– Трябва ти нов телефон, мамка му.
– Благодаря – също толкова ядосано му отвърна Робин. – Как не се бях сетила?
Неохотна усмивка измести смръщената гримаса на Страйк, но на Робин не ѝ мина така бързо.
– Тъкмо ме питаше дали съм видяла нещо, когато връзката прекъсна – каза тя. – Не разполагам с много време, имам среща с Райън.
Страйк знаеше, че си го е заслужил.
– Ела горе – посочи към апартамента си. – В шест сутринта са нахлули в Чапман Фарм.
– Какво?! – ахна Робин, докато се качваше след него към мансардата.
– Дузина полицаи от Централното управление и местния участък. Уордъл е бил с тях. Обади ми се в два часа. Не можеше да говори дълго, защото още разпитваха хора. Освободили са силно дехидратираната и травмирана Емили Пърбрайт от заключен дървен сандък в мазето на фермерската къща.
– О, не.
– Тя ще се оправи. Откарана е в болница. И сега още по-хубавото – подхвана Страйк, като влязоха в мансардата. – Шах току-що е видял горе-долу същата бройка полицаи да влизат в Центъра в Бирмингам. От Глазгоу нищо не се чува още, но предполагам, че и там се случва.
Той я поведе към спалнята си, спартанско помещение, както и целият малък апартамент. Телевизорът в края на леглото беше поставен на пауза на „Скай Нюз“: една репортерка беше замръзнала с отворена уста на място, което Робин разпозна като Лайън Маут. Зад нея беше входът към Чапман Фарм, пред който сега стояха двама униформени.
– Някой в Централното управление им е подал информация. – Страйк взе дистанционното. – Казах, че това ще донесе слава, нали?
Той стартира предаването.
– …вече видяна в отпътуваща линейка – каза репортерката и посочи към пътя. – От полицията все още не са потвърдили причините за разследването, но знаем, че тук има доста много служители на реда, а преди повече от час пристигна и екип от криминалисти.
– Джени, някои наричат УХЦ противоречива, нали? – прозвуча мъжки глас.
– Предпазливо пипат – подсмихна се Страйк, а репортерката кимна с притиснат към слушалката си пръст.
– Да, Джъстин, особено по отношение на финансовата им дейност, но трябва да се каже, че Църквата никога не е осъждана за неправомерни действия.
– И това ще стане – в един глас изрекоха Страйк и Робин.
– Там, разбира се, членуват много видни личности – отбеляза невидимият Джъстин. – Писателят Джайлс Хармън, актрисата Ноли Сиймур. Знаеш ли дали някой от тях е там сега?
– Не, Джъстин, нямаме потвърждение кой присъства във фермата в момента, но местните твърдят, че там живеят поне сто души.
– Има ли официално изявление от страна на Църквата?
– Все още нищо…
Страйк отново постави репортажа на пауза.
– Реших, че ще искаш да го видиш – каза той.
– Прав си бил – отвърна Робин сияеща.
– Почти е достатъчно да те накара да повярваш в Бог, нали? Веднага, щом ми се обади Уордъл, подадох сигнал на Фъргюс Робъртсън. Дадох му няколко добри насоки. Мисля, че е време да направим така, че на Джонатан Уейс да му запари отвсякъде. Имаш ли време за кафе?
– За едно бързо – кимна Робин, като погледна часовника си. – Ще ми услужиш ли със зарядно?
Той ѝ го подаде, а когато кафето беше готово, седнаха до малката маса с пластмасов плот.
– Бека още е в храма на Рупърт Корт – каза Страйк.
– Откъде знаеш?
– Тя води службата днес, на която пратих Мидж, преобразена с перука.
– Мислех, че Мидж наблюдава Хампстед.
– О, да, забравих да ти кажа… Снощи му е направила снимки с някакъв тип в парка.
– Като казваш „снимки“…
– Не са от тези, дето стават за семейна коледна картичка – поясни Страйк. – Ще съобщя на клиентката в понеделник, защото сега той си е у дома при нея и децата.
– Та, кажи за Бека.