– Не си е тръгнала, когато службата е свършила. Мидж все така наблюдава Рупърт Корт, вече без перуката очевидно. Убедена е, че Бека още е вътре. Вратите са заключени.
– Полицията не е ли била още там?
– Явно повече ги интересуват центровете.
– Бека сама ли е?
– Не знам. Може да си е наумила да избяга. Освен, разбира се, ако не предпочита начина на оттегляне на Удавената пророчица.
– Не говори така – каза Робин, като си помисли за увисналата на примката в семейния гараж Кари Къртис Удс. – Ако знаем къде е…
– Няма да правим нищо, абсолютно нищо – отсече Страйк, – докато не се обади Баркли.
– Но…
– Чу ли ме?
– За бога, не съм някое учениче!
– Прощавай – промърмори Страйк. Остатъчната тревога от последния час още не се беше разсеяла. – Виж, знам, че станах досаден с онзи пистолет, но още не знаем къде е… което е много неприятно – добави, като погледна часовника си, – защото не разполагаме с неограничено време, след като полицията вече влезе там. Разни хора ще започнат да се изпокриват и да стават недостъпни за интервю. Сега разполагат и с извинението, че ще комуникират само чрез адвокатите си.
– Смяташ ли, че са спипали двамата Уейс? – попита Робин, чиито мисли неудържимо бягаха все към Чапман Фарм. – Поне Мадзу трябва да са задържали. Тя никога не мърда от фермата. Боже, как искам да съм муха на стената, когато започнат да я разпитват…
Спомени за хора, които бе срещнала през четирите си месеца във фермата, изпълниха съзнанието ѝ: Емили, Шона, Амандийп, Кайл, Уолтър, Вивиън, Луиз, Марион, Тайо, Дзян… Кой щеше да проговори? Кой би лъгал?
– Проклетата Роузи Фърнсби ми звъня точно като обядвах – каза Страйк.
– Какво искаше?
– Да идела следобед на курс по йога. Омръзна ѝ славата на преследвана жена.
– Ти какво ѝ отговори?
– Да не си показва носа навън и сама да си прочиства шибаните чакри. Тя предпочете да го приеме като шега.
– Е, така е по-добре. Все пак имаме нужда от нея като свидетелка.
– Показанията ѝ ще се вместят в три минути, ако изобщо се стигне до съд – каза Страйк. – Просто се опитвам да я предпазя от куршум.
Робин погледна часовника си.
– Аз ще тръгвам.
Тя се изправи и в същия момент телефонът на Страйк издаде сигнал за получено съобщение.
– Да му се не види!
– Какво?
– Баркли е успял, вътре е.
Страйк също стана.
– Отивам да си поговоря с Абигейл Глоувър за Бирмингам.
– Ами тогава – промълви Робин, прогорена като от огън от предчувствие – аз ще говоря с Бека.
– Не, няма да го правиш – отсече Страйк и се закова на мястото си. – Мидж не знае кой още е в храма.
– Не ме е грижа – отвърна Робин, вече посегнала към телефона си. – Нали си даваш сметка, че може би планира да се отправи към Сан Франсиско или Мюнхен? Райън, здравей… не, чуй, изникна нещо… Знам, видях го по новините, но не мога да дойда за вечерята. Съжалявам… не… просто една свидетелка ще се измъкне, ако не отида при нея сега – каза тя и посрещна с леден поглед намръщената гримаса на Страйк. – Да… Добре. Ще ти се обадя по-късно. – Робин прибра телефона си. – Ще го направя – обърна се към Страйк, преди той да е успял да проговори. – Няма да допусна проклетата Бека да се измъкне от това.
– Добре – съгласи се той, – но ще влезеш с Мидж, чу ли? Не сама.
– Съгласна – отвърна Робин. – Дай ми твоя шперц, в случай че тя не отвори, като почукам. Мисля, че това ще е големият финал.
126
При императорския лов в Древен Китай било обичайно дивечът да се подгонва от три страни, но от четвъртата животните имали шанс да избягат.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин се раздели със Страйк на Тотнъм Корт Роуд и десет минути по-късно вече беше на Уордър Стрийт. В Чайнатаун гъмжеше от вечерни посетители, но тя не успя да види Мидж. Телефонът ѝ бе достатъчно зареден поне за едно обаждане, тъй че тя позвъни на сътрудничката.
– Къде си? Страйк ми каза, че наблюдаваш храма на Рупърт Корт.
– Бях там – отвърна Мидж. – Но Бека си тръгна. Следвам я.
– По дяволите – изруга Робин за втори път в рамките на два часа. – Не, хубаво е, че ти е пред погледа, но… сама ли е? Носи ли някакъв багаж? Има ли вид, сякаш ще заминава?
– Сама е и без багаж – отвърна Мидж. – Може би просто ще си купува храна. Често поглежда към телефона си.
– Не се съмнявам – отвърна Робин. – Дръж ме в течение къде сте? Аз съм в близост до храма. Съобщи ми, ако тръгне да се връща.
– Дадено – отвърна Мидж и затвори.
Отделена за момента от плячката си, Робин се чувстваше нервна и напрегната. Дръпна се встрани от група пияни мъже. Опипваше шперца в джоба си и гледаше към червените и златисти създания по вратите на храма: дракон, фазан, овца, кон, крава, куче, петел и, то се знае, прасе.