– …както виждам на картината от въздуха, Джон, екип криминалисти работи в палатка в полето зад храма и други сгради. В предишните ни…
– Прощавай, че те прекъсвам, Анджела, но това пристигна току-що: направено е изявление за пресата от страна на главата на УХЦ Джонатан Уейс, който в момента е в Лос Анджелис.
„Днес Универсалната хуманитарна църква стана обект на безпрецедентна и непровокирана полицейска акция, причинила тревога и стрес на църковните членове, живеещи мирно в нашите общности в Обединеното кралство. Църквата отрича всякакви криминални провинения и силно порицава тактиката, използвана от полицията срещу невъоръжени и невинни хора, отдадени на вярата. В момента УХЦ ползва правни съвети, за да защити себе си и последователите си от по-нататъшно нарушаване на правото им на религиозна свобода, гарантирано от член 18 на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. На този етап няма да има повече изявления.“
Доколкото Робин успя да прецени, стаята с телевизора бе единствената, която бе обитавана. Вратата ѝ бе открехната и светлината от екрана падаше в коридора. Тя запристъпва внимателно натам, като шумът от стъпките ѝ бе заглушаван от гласовете на журналистите.
– …началото е било положено тук, в Обединеното кралство, нали?
– Точно така, Джон, в края на осемдесетте години. Сега, разбира се, се е разпространила на континента и в Северна Америка…
Робин се бе промъкнала до вратата на обитаваната стая. Скрита в сянка, надникна през процепа.
Стаята би била съвършено тъмна без телевизора и кръглата лампа отвън пред прозореца, висяща от тавана на храма. В ъгъла Робин видя бебешко кошче с дръжки, в което вероятно бебето лежеше сега, края на легло със синя табла, шише с биберон на пода и ъгълчето на набързо приготвена пътна чанта, от която се подаваше бяла тъкан. Ала вниманието ѝ бе привлечено от жената, коленичила на пода с гръб към вратата.
Имаше тъмна коса, прибрана в кок на тила, и беше облечена с фланелка и джинси. Ръцете ѝ бяха ангажирани с нещо. Робин погледна отражението на жената в прозореца и видя, че тя държи отворена книга пред себе си и бързо отброяваше стръкове бял равнец. На врата ѝ на черен шнур бе провесен бял предмет. Едва когато Робин фокусира поглед върху отразеното лице, сърцето ѝ задумка бясно в гърдите. Със смесено чувство на страх и погнуса, каквото би изпитала, ако видеше тарантула да пълзи по пода, разпозна дългия остър нос и тъмните криви очи на Мадзу Уейс.
131
Както вода се излива от небето,
така и огнени пламъци бликват от земята.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Докато Страйк и Абигейл разговаряха, в стаята постепенно се стъмняваше. Сега тя стана и щракна ключ за осветлението, после се върна при детектива и отново седна.
– Възможно ли е още да е жива? Това е някакво безумие.
– В интерес на спора нека кажем, че баща ти и Мадзу са искали да направят Дайю недосегаема за семейство Грейвс – заговори Страйк, – та да им попречат да вземат ДНК проба от нея и да докажат, че е дъщеря на Алегзандър Грейвс, а не на баща ти. Освен че Мадзу е искала да задържи дъщеря си, онези четвърт милион лири са щели да идат под контрола на семейство Грейвс, ако са получели опека над детето. Ами ако баща ти и Мадзу са разиграли смъртта на Дайю, като Чери е била доброволен съучастник? Да кажем, че Дайю не се е удавила, а е била преместена от фермата достатъчно задълго, та да се оправдае промяната във външния ѝ вид. Връща се три години по-късно под друго име като момиче, което е било пратено в Бирмингам, за да бъде обучена за бъдещ водач на Църквата. Спомените избледняват. Зъбите могат да бъдат коригирани. Там никой не е сигурен за възрастта на другите. Ами ако баща ти и Мадзу са представили Дайю като Ребека Пърбрайт?
– Я стига – възрази Абигейл. – Сестра ѝ и брат ѝ биха познали, че тя не е Бека! Майка ѝ би го разбрала! Хората не се променят чак толкова. Подобен номер не би минал!
– Не мислиш ли, че мозъците на хората са промити до такава степен, че да приемат всичко, което им се казва от принципалите на Църквата, та дори противоречащите факти да са очевидни?
– Щеше да излезе наяве – настоя Абигейл. – Дайю трябва да е била на колко… на десет години, когато се е върнала. Ето ти една безплатна информация от мен: Дайю никога не би си държала устата затворена за това коя е в действителност. Да се прави на друго дете, вместо да си е дъщерята на Папа Джей и Мама Мадзу? Никога.