– Предполагам, че затова си искала истинско твое китайско момиченце, нали? Да видиш дали ще се справиш по-добре при втория опит…
Мадзу се изви и грабна пушката, но Робин бе подготвена: тя стисна врата на жената изотзад, като се мъчеше да я принуди да пусне пушката, само че беше като борба с диво животно. Мадзу притежаваше брутална сила, несъответстваща на възрастта и дребното ѝ тяло, а Робин изпитваше също толкова отвращение, колкото и ярост, докато бяха в схватка, вече ужасена за бебето, в случай че пушката гръмнеше случайно.
Мадзу усука едното си мръсно босо стъпало около крака на Робин и успя да повали и двете, но Робин още я притискаше като в клещи, за да не ѝ позволи да се изтръгне или да се отдалечи достатъчно, че да стреля. Като мобилизира всяка капка от силите си, успя да преобърне по-възрастната жена и да я тръшне по гръб, след което я възседна и двете се заборичкаха за пушката. От устните на Мадзу изригваше порой от сквернословия: Робин била пачавра, боклук, демон, уличница, мръсница, гадина…
През писъците на Исин Робин чу собственото ѝ име да бъде викано някъде вътре в сградата.
– Тук съм! – изкрещя с все сила. – Мидж, тук съм!
Мадзу силом изтика пушката нагоре и улови брадичката на Робин, а Робин със сила я натисна обратно надолу към лицето на жената.
– Робин?!
– Тук съм!
Пушката гръмна; куршумът разби прозореца и лампата пред него. Робин чу писъци откъм Уордър Стрийт; за втори път стовари пушката в лицето на жената и когато от носа ѝ рукна кръв, Мадзу отслаби хватката си, а Робин успя да изтръгне пушката.
Вратата се отвори със засилка и Мадзу вдигна длани към кървящия си нос.
– Боже господи! – изкрещя Мидж.
Задъхана, Робин се надигна от Мадзу, стиснала пушката. Едва сега осъзна, че стиска в ръката си част от черното шнурче на медальона на Мадзу. Седефената риба лежеше счупена на пода.
Зад Мидж с два плика от „Бутс“ в ръце стоеше Бека Пърбрайт. Стъписана местеше поглед от Мадзу, която бе притиснала ръце върху разкървавения си нос, към Робин и после обратно.
– Насилие, Мадзу? – прошепна Бека. – В храма?
Робин, която още държеше пушката, искрено се разсмя. Бека се втренчи в нея.
– Някой няма ли да се погрижи за това бебе? – попита с висок глас Мидж.
– Ти го направи – поръча Робин на Бека и насочи пушката към нея.
– Заплашваш да ме застреляш ли? – каза Бека, пусна пликовете и отиде при кошчето на бебето. Взе на ръце ревящата Исин и се опита да я умири, но без особен успех.
– Ще се обадя на 999 – обяви Мидж с телефон в ръката.
– Още не – спря я Робин. – Просто пази вратата.
– Поне да успокоя Страйк, че си добре – каза Мидж, като бързо пишеше съобщение. – Много се ядоса, че си влязла тук без подкрепление.
Сега Робин погледна Бека в очите.
– Дойдох заради теб.
– Какви ги приказваш?
Каза го, сякаш Робин бе проявила непростимо нахалство. Без значение, че беше се натъкнала на опит за убийство, че пред портите на Чапман Фарм гъмжеше от репортери, че полицията извършваше обиски, Бека Пърбрайт си оставаше каквато винаги е била – убедена в собствената си праведност и непогрешимост, сигурна, че всичко, дори това, можеше да бъде уредено от Папа Джей.
– Вече си изправена пред обвинения в тормоз над дете – заяви презрително Бека, като друскаше Исин в безуспешен опит да спре писъците ѝ. Сега ни държиш заложници с насочено към нас оръжие.
– Не мисля, че това ще мине в съда, след като го твърди лице, съдействало за прикриване на убийство на дете.
– Ти си неуравновесена – отсече Бека.
– Моли се психиатрите да оценят теб като такава. Къде беше три години след смъртта на Дайю?
– Не е твоя работа къде…
– Не си била в Бирмингам. Била си или в Центъра в Глазгоу, или в жилище под наем, където Джонатан Уейс е можел да те държи настрани от други хора.
Усмивката на Бека бе високомерна.
– Роуина, ти си агент…
– Името ми е Робин, но ти си права, аз съм твой противник. Искаш ли да обясниш на Мадзу защо си единствената девствена духовна съпруга, или аз да ѝ го кажа?
133
Деветка най-отгоре:
Човек вижда ближния си като прасе, покрито с мръсотия,
като каруца, пълна със зли духове.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Вратата зад Страйк отново се отвори. Абигейл, вече освободила се от пожарникарската униформа, по джинси и с преметната през рамо кожена чанта, взе стола си, отнесе го до средата на стаята и се качи на него. С нейния висок ръст нямаше проблем да достигне до противодимната аларма в средата на тавана. С едно завъртане махна капачето, извади отвътре батериите и го върна на мястото му. После скочи от стола и отново отиде при Страйк до масата. Извади от чантата си пакет „Марлборо Голд“, седна и запали една цигара със запалка „Зипо“.