– Това позволено ли е в пожарна служба? – попита Страйк.
– Не ми пука – отвърна Абигейл и вдиша дима. – Е, добре – каза, като го издуха встрани. – Можеш да получиш ДНК проба, щом искаш, и да я сравниш с тази на Бека, но ако тя още е в Църквата, не виждам как ще получиш нейната.
– Съдружничката ми работи по въпроса в момента – отвърна Страйк.
– Мислих, докато бях горе.
– Казвай – подкани я Страйк.
– За всичко онова, което Дайю щяла да получи от завещанието на Грейвс. И онази къща. Ти каза, че струвала милиони.
– Да, вероятно – кимна Страйк.
– Ами тогава семейство Грейвс са имали мотив да се отърват от нея. Да ѝ попречат да им вземе къщата.
– Интересно, че го казваш – отбеляза Страйк, – защото същата мисъл ми хрумна и на мен. Лелята и чичото на Дайю, които ще я наследят, ако Дайю е мъртва, много се постараха да ме спрат да разследвам изчезването ѝ. Онзи ден отидох да ги посетя в Норфък. Не беше приятно интервю, особено след като казах на Филипа, че съм я видял на сбирката на баща ти в „Олимпия“.
– И за чий дявол е била там?
– Нещо очевидно силно я е притеснило и е била отчаяна да говори с баща ти. Филипа му е оставила бележка зад сцената. Попитах ги дали напоследък не са получили неочаквано анонимно обаждане по телефона, което мигом я е подтикнало към действие.
– И какво те накара да ги попиташ?
– Наречи го интуиция.
Абигейл тръсна пепел на пода и я подритна с крак.
– Бихте се погаждали с Мадзу. – И изрече с престорен злокобен шепот: – „Божествените вибрации минават през мен“. Та за какво е било това телефонно обаждане?
– Те не искаха да ми кажат, но когато предположих, че някой е звънял да съобщи, че Дайю още е жива, Филипа се издаде. Цялата пребеля. Просто виждаш как едно обаждане по телефона е вселило у тях неистов страх. Край с фамилното имение, ако Дайю е жива. А и трябва да кажа – добави Страйк, – че Никълъс Делоней отговаря по много пунктове на убиеца на Кевин Пърбрайт. Бивш морски пехотинец. Умее да си служи с оръжие, знае как да планира и извърши засада. Човекът, убил Кевин, притежава добри способности.
Абигейл отново дръпна от цигарата си и се намръщи.
– Изпуснах нишката.
– Мисля, че преди смъртта си Кевин Пърбрайт е разгадал истината за изчезването на Дайю и тъкмо заради това е бил застрелян.
Абигейл отпусна ръката с цигарата си.
– Нима той е знаел?
– Да, така мисля.
– На мен никога нищо не е казвал за Дайю.
– Не спомена ли колко странно съвпадение е Дайю да умре на същото място като майка ти?
– О… Да, каза нещо по този повод.
– Вероятно Кевин е сглобил напълно историята едва след като се е срещнал с теб – каза Страйк.
– А кой се е обадил на онези хора Делоней?
– Ами точно в това е въпросът. Подозирам, че е същият човек, който е звънял на Джордан Рийни да провери за какво се е изтървал пред мен и който се е обадил на Кари Къртис Удс да я подтикне към самоубийство.
Телефонът на Страйк изжужа, и то два пъти в бърза последователност.
– Извини ме – каза той, – очаквах тези съобщения.
Първото беше от Баркли, но той го пренебрегна заради другото, което бе от Мидж.
Робин е в безопасност. Приклещила е в храма Бека и Мадзу.
С огромно облекчение Страйк отвори съобщението на Баркли, състоящо се от две думи.
Имам всичко.
Страйк също изпрати две съобщения, прибра телефона в джоба си и отново насочи поглед към Абигейл.
– Казах, че има четири вероятности, обясняващи странния статут на Бека в Църквата.
– Слушай – изрече нетърпеливо Абигейл, – съжалявам, но казах на Даръл, че ще закъснея, не че изобщо няма да се появя.
– Даръл да не е онзи висок и хубав чернокож младеж със зелените очи? Защото знам, че не е дебелият, дето кара червената корса. Той е наемателят ти Патрик.
Внезапно зениците на тъмносините очи на Абигейл се разшириха и станаха също тъй оцъклени като тези на баща ѝ, каквито Страйк ги видя при срещата им.
– Трябваше да те държа да приказваш – поясни Страйк, – защото имаше да бъдат свършени неща, без ти да се пречкаш.
Той замълча, за да ѝ даде възможност да отговори, но тъй като тя не каза нищо, продължи.
– Би ли искала да чуеш някои от въпросите, над които размишлявах за удавянето на Дайю в Северно море?