– Кажи ми каквото щеш – отвърна Абигейл. Тя се опитваше да изглежда равнодушна, но ръката, с която държеше цигарата, затрепери.
– Започнах скромно – подхвана Страйк, – като се запитах защо се е удавила на същото място като майка ти, но колкото по-надълбоко влизах в разследването, взеха да изникват още необясними неща. Кой е купувал на Дайю играчки и шоколадчета през последните ѝ месеци във фермата? Защо е била облечена в бяла рокля, а не в обичайния анцуг последния път, като е видяна жива? Защо Кари се е съблякла по бельо, ако са се канели само да поджапат? Защо Кари е изтичала да разрови нещо край водата точно преди да пристигнат от полицията? Кой е бил вторият възрастен, дето е трябвало да дежури в детското спално помещение вечерта, когато Кари е помогнала на Дайю да излезе през прозореца? Защо баща ти е преместил Бека Пърбрайт от фермата след изчезването на Дайю?
Абигейл, която вече бе смачкала с обувка фаса от първата си цигара, извади нова. След като я запали, духна дима право в лицето на Страйк. На него никак не му стана неприятно дори, а се възползва от възможността да вдиша малко никотин.
– После започнах да разсъждавам усилено над смъртта на Кевин Пърбрайт. Кой е остъргал някои от надписите на стената в стаята му, като е оставил само думата „прасета“, и е откраднал лаптопа му? За кого е говорил Кевин Пърбрайт пред детектив под прикритие, като е казал, че ще се срещне с човек, упражняващ тормоз, и ще „изясни нещата“ с него? Какво точно е знаел Кевин, до какво се е добрал, че да заслужи куршум в мозъка? Всички тези неща, взети поотделно, биха могли да имат обяснение. Би могло наркоман да е задигнал лаптопа. Децата в спалното помещение може да са забравили кой е бил вторият дежурен вечерта преди изчезването на Дайю. Но събрани заедно сочат към куп необясними явления.
– Щом казваш – промърмори Абигейл с все още трепереща ръка. – Но…
– Не съм свършил. Стои въпросът и за онези телефонни обаждания. Кой се е обадил на Кари Къртис Удс, преди да я посетим със съдружничката ми? На кого тя е върнала обаждането, след като сме си тръгнали? Кой е звънял на Джордан Рийни от телефонна кабина в Норфък, за да хвърли подозрение върху Църквата, и го е докарал до такова състояние на страх и тревога, че се е опитал да се самоубие чрез свръхдоза? От какво са били толкова ужасени тези хора и с какво ги е заплашвало въпросното лице, та и двамата са предпочели да умрат, вместо да се изправят пред това? Кой се е обадил на семейство Делоней и ги е подплашил, че Дайю още е жива, та да ме саботира и да ги направи още по-неотзивчиви към мен?
Абигейл издуха дим към тавана и не каза нищо.
– Исках да знам също защо има кръг от пръти в гората в Чапман Фарм, които някой се е опитал да унищожи, защо е имало брадва, скрита в близко дърво, и защо близо до разваления кръг някой се е мъчил да изгори въже.
Абигейл потрепна конвулсивно при думата „въже“, но остана мълчалива.
– Може би ще ти стане по-интересно, ако придружа думите си с визуални средства – каза Страйк.
За пореден път извади на екрана на телефона си полароидните снимки.
– Това не е Джо Джаксън – посочи с пръст, – Джордан Рийни е. Това – показа блондинката – е Кари Къртис Удс, това е Пол Дрейпър, но това – той посочи пълничкото чернокосо момиче – не е Роузи Фърнсби. Ти си.
Вратата зад Страйк се отвори. Показа се брадат мъж, но Абигейл му кресна „Чупката!“ и той бързо се оттегли.
– Дисциплина на военно ниво – одобрително коментира Страйк. – Е, учила си се от най-добрите.
Сега ирисите на Абигейл бяха като два почти черни диска.
– И така – продължи Страйк, – била си принудена да идентифицираш високия младеж и чернокосото момиче като Джо Джаксън и Роузи, защото Кари вече тях бе измислила в паниката си. Никой от вас не си е давал сметка, че полароидите са запазени и още по-малко, че аз ги имам. Изнервящо дълго се питах кой е правил тези снимки. Не всички на тях изглеждат доволни, нали? Изглежда, сякаш е правено за наказание или в услуга на садистично извращение. Но накрая съзрях очевидното: няма снимка, на която да сте всичките четирима. Взаимно сте се снимали. Малко тайно общество от четирима души. Не знам дали ти е доставяло удоволствие да покажеш среден пръст на тъпотията с духовното единение, или си извличала удоволствие от гадости, или просто си преподавала уроците, научени от баща ти и Мадзу за насладата от принуждаването на други хора да се примиряват с ритуални унижения.
– Ти си смахнат, мамка му – процеди Абигейл.
– Ще видим – отвърна спокойно Страйк, преди да вдигне насреща ѝ снимката със содомизирания от Рийни Пол Дрейпър. – Маските са хитър детайл. Още едно ниво на деградация, но и дават възможност за отричане, тази хватка си я усвоила от баща си. Забелязвам, че ти изобщо не си пострадала при тази фотосесия. Съвсем нормален секс и малко суетност, като позираш с разтворени крака. Никой не те содомизира насилствено.