– Никаква шибана сестра не ми беше!
– …внезапно е станала толкова добра с нея – продължи невъзмутимо Страйк, – но не го е поставяла под въпрос. Е, все пак е била само на седем години. Защо да го прави? Това как Рийни се успал сутринта, когато Дайю е изчезнала, ми намирисваше на сговор от първия момент, щом го чух. Най-малкото сговор с Кари. При едно излизане от фермата си купила лекарство за кашлица или нещо подобно с приспиващ ефект в достатъчно количество, та да упои децата. Предложила си себе си и Кари за дежурство в детското спално помещение, но така и не си се появила там. Чакала си отвън пред прозореца Кари да ти прехвърли Дайю.
Абигейл отново бе започнала да трепери. Красивата ѝ глава се полюшваше. Опита се да си запали нова цигара от угарката на предишната, но трябваше да се откаже и отново прибегна към запалката.
– Идеята за фалшивото удавяне явно е целяла да осигури желязно алиби за убиеца… или убийците, в множествено число. Кой го извърши в крайна сметка, ти или Рийни? Нужни са били двама души, та да ѝ попречат да пищи и да я довършат. А после, естествено, е трябвало да се отървете от тялото. Пол Дрейпър имал неприятности, задето изпуснал прасетата от свинарника, но това не е било случайност, а част от плана. Някои от тези прасета били уловени в гората и поставени в кошара, изградена от дървени прътове и въже. Съдружничката ми ме информира, че прасетата можели да бъдат твърде свирепи. Предполагам, че сте били и четиримата, та да ги откарате където ви е било нужно. Или пък да не би Глупчото да е имал особени умения, от които си се възползвала?
Абигейл не отговори, а продължи да пуши.
– И тъй, оградили сте прасетата в гората… а някой, разбира се, е докопал брадва. Какво си мислеше Дайю, че ще се случи, когато я поведе в тъмното сред дърветата? Държеше ли я за ръка? Беше ли тя развълнувана?
Абигейл вече се тресеше неконтролируемо. Приближи цигарата към устните си, но първия път не ги уцели. Очите ѝ бяха станали катраненочерни.
– Кога разбра тя, че това не е игра? – продължи Страйк. – Когато ти прикова ръце към тялото ѝ, та Рийни да може да я удуши? Не вярвам брадвата да е влязла в употреба, преди да е била вече мъртва, нали? Не би могла да рискуваш да надава писъци. В Чапман Фарм през нощта е много тихо. Чувала ли си някога за Констанс Кент? – попита Страйк.
Абигейл само се взираше в него и трепереше.
– Била на шестнайсет години, когато убила с нож брат си на три години и половина. Ревнувала, задето баща му предпочитал него пред нея. Случило се е през 60-те години на деветнайсети век. Тя лежала двайсет години в затвор, после заминала за Австралия и станала медицинска сестра. Затова ли се залови с пожарникарската професия? Опитваш се да изкупиш вината си? Защото аз не вярвам, че си напълно лишена от съвест. Не и след като още имаш кошмари, задето си насякла Дайю на парчета, та прасетата да я изядат по-лесно. Каза ми, че е „гадно, когато са замесени деца“. Обзалагам се, че е така и че носи по-лоши и кървави спомени, отколкото „Карибски пирати“.
Абигейл беше тебеширенобяла. Очите ѝ също като на баща ѝ се бяха превърнали в две черни празни дупки.
– Признавам, че си излязла с убедителна лъжа пред Патрик, след като те е чул да крещиш насън, но отново лъжата ти издава нещичко. Камшик, използван срещу Джордан Рийни. Това си го спомняше и го асоциира със смъртта на Дайю. Защо беше наказан с камшика? Защото не е контролирал Дрейпър? Или защото не е успял да открие изгубените прасета?
Абигейл вече не поглеждаше Страйк, а бе свела очи към масата.
– И тъй, Дайю вече е била мъртва, ти си оставила Рийни да доразчисти бъркотията с инструкции да пусне прасетата, щом вече са погълнали частите от тялото, и да развали импровизираната кошара. Ти бързаш за ранната смяна. Внимателно си подбрала спътниците си за сутринта, нали? Двама мъже, извънредно лесни за манипулиране. „Видя ли това, Брайън? Ти видя ли, Пол? Кари возеше Дайю! Видяхте ли я как ни помаха?“ Защото онова на предната седалка, което трябва да е било с бялата рокля, защото Дайю е носела анцуга си предишната вечер, не би могло да помаха, нали?
Абигейл не каза нищо, а продължи да пуши и пръстите ѝ трепереха.
– Отне ми много по-дълго, отколкото беше редно, да осъзная какво е имало във вана до Кари – продължи Страйк. – Особено при положение че Кевин Пърбрайт го бе написал на стената на стаята си. Слама. Всички онези сламени чучела, изработвани всяка година за Появата на Откраднатия пророк. След като на дъщерята на Джонатан Уейс ѝ доставя удоволствие да прави сламени фигури в хамбар, кой би я спрял? Надали е отнело дълго време да се направи малка фигурка, нали? Кари е имала грижата да бъде забелязана в Кроумър как е носела нещото в бяла рокля към водата в тъмното, защото е било важно да се установи, че двете с Дайю действително са отишли на брега. Разговарях със семейство Хийтън, които са срещнали Кари на брега, след като е излязла от водата. Те са повярвали на цялата история и никога не са заподозрели, че не е имало дете; видели са обувките и роклята и са повярвали на Кари, макар че госпожа Хийтън силно се съмняваше в искрената мъка на момичето. Спомена, че се кикотела нервно. Не включих за сламеното чучело, когато господин Хийтън ми каза, че ванът бил покрит с „кал и слама“, нито дори когато жена му сподели, че Кари отишла да ръчка нещо – сторило ѝ се купчина водорасли, – когато пристигнала полицията. Разбира се, тогава слънцето вече трябва да е било изгряло. Странно би било мокра слама да лежи на брега. Кари е искала да я разпръсне и изхвърли в морето. Още откакто семейство Хийтън ми казаха, че е била шампион по плуване, се питах дали това е имало някакво отношение към плана. Имало е, естествено. Нужен ти е бил добър плувец, за да влезе в дълбокото и да изхвърли сламеното чучело, та да не бъде върнато обратно на брега. Да държи глава над водата, докато го развързва и разпръсква. Било е гениален план в действителност и е бил изпълнен безупречно от Кари.